Ако се питате защо в българското земеделие младите хора в сектора се броят на пръсти, погледнете начина на подпомагане, заложен през последните години от родната администрация. И то при условие, че Европейската комисия одобри вариант, при който всяка година младите фермери до 40 години да могат да си разпределят по първия стълб цели 2 процента от годишния национален таван на директните плащания.
За България този таван беше фиксиран около 790,9 милиона евро годишно. Съобразно това за периода от 2015 до 2020 година средногодишно младите фермери "на книга" имаха възможност да си разпределят бюджет между 15,8 млн. и 15, 9 млн. евро, или над 30 милиона лева. Уви, методът на изчисление на тази помощ беше закован като процент от ставката на схемата за единно плащане на площ (СЕПП), или ако средно тя възлиза на 84,72 евро, то добавката за младите фермери беше 25% от от СЕПП, или 22,29 евро.
Когато през 2012 година България предложи на Европейската комисия през втория програмен период от 2014 до 2020 година по линия на директните плащания да подпомага и млади фермери, администрацията предвиждаше, че годишно по нея ще получават финансиране близо 16 хиляди (15 942) земеделци на възраст до 40 години. И тази бройка беше изчислена въз основа на подадените заявления през 2012 г. Проблемът е, че тази бройка се оказа изключително измамна, а кандидатите - четири пъти по-малко.
Осем години по-късно по тази схема кандидатстват между 2 800 (през 2016 г.) и 3 800 (през 2019 г.) млади фермери, а помощта е изключително оскъдна. По данни на министерството на земеделието през 2019 година по линия на директните плащания младите фермери са си разпределили едва 3 486 032 лева, като одобрените кандидати са били 3 876 души, така че средно на едно стопанство се падат по 899 лева. Данните са записани в доклад, именуван „Целите на администрацията на министерството на земеделието за 2020 г.” - документ, който се поддържа по-активно от 2015 година насам и е качен на страницата на ведомството.
Не знам какви са целите на администрацията спрямо младите фермери през 2019 година, но е странно, че цели осем години администрацията не коригира онази бройка от 2012 година, когато заявените от тях площи са били много повече. В резултат на това вместо 30 милиона лева годишно, те си разпределят едва три. Вярно, че методиката на това изчисление е еднаква за всички млади фермери в ЕС, но отделните държави все пак имат възможност да маневрират. Нещо, което у нас не се наблюдава.
Размерът на плащането за младите земеделски стопани според европейските правила се изчислява всяка година, като се умножи стойността, отговаряща на 25% от схемата за единно плащане на площ по броя отговарящи на условията за подпомагане хектари, които земеделският стопанин е декларирал. Държавите членки определят единична максимално допустима граница за броя отговарящи на условията за подпомагане хектари, декларирани от земеделския стопанин, като тази граница е не пониска от 25 и не по-висока от 90. Примерно, през 2019 година средното национално плащане на хектар е било изчислено, като се раздели националният таван за 2019 г., а именно 790 909 000 евро, на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари за 2015 г.
Държавите членки могат да преизчислят фиксирания брой хектари през всяка година след 2015 г., но само ако има съществени промени в броя на младите земеделски стопани, кандидатстващи за плащането, или в размера на стопанствата на младите земеделски стопани, или в двете заедно.
Еднократната годишна сума, която може да бъде отпусната на даден земеделски стопанин, не трябва да надхвърля общия размер на основното му плащане по СЕПП през дадената година. Припомняме също, че както и при преразпределителното плащане младите стопани получават субисидии само за първите 300 декара, които отглеждат.
Младите отдавна се спасяват поединично
Досега българската администрация изобщо не е обявявала по какъв метод определя варианти за подпомагане по тази схема и дали е имало възможност стопаните да получават повече от това, което реално са им отпускали. В цитирания по-горе документ за „Целите на администрацията на министерството на земеделието за 2020 г.”, а също и за годините от 2015 г. насам, липсва всякаква информация за методиката, прилагана в тези изчисления.
Големият въпрос е как така при 16 хиляди потенциални млади фермери, кандидатствали по директните плащания през 2012 година, днес техният брой остава под 4 хиляди - без изгледи за промяна. И ако на фона на тази провалена статистика ведомството не си признае, че е сбъркало кардинално в политиката спрямо младите, нека поне престане да замайва сектора с поредните обещания как през следващия програмен период щели да работят за смяната на поколенията.
Екатерина Стоилова
