За близо 20 години членство на България в Европейския съюз (ЕС) целият земеделски бранш ясно осъзнава как досегашното подпомагане от Европа, което доведе до фалити ред малкии и средни стопанства от сектора на плодовете и зеленчуците, вече е на път да окрупни и останалите работещи ферми в зърнопроизводството, животновъдството, както и фирмите от преработвателния сектор.Тази изопачена структура обаче върви към затваряне и на много семейни ферми с над 10-годишна история, затова и браншът се вдигна на протест - за да пресече мрачните прогнози, че след 6 години селското стопанство на страната може съвсем да изчезне.
Всичко това се случва на фона на готвената следваща Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, чието подпомагане основно ще се насочи към малкия и среден земеделски бизнес. Именно затова и вчерашната дискусия, проведена в София между агробизнеса и представителя на Европейската комисия Марио Милушев, показа силните притеснения на бранша, преди държавите в ЕС да одобрят проектобюджета за следващия програмен период – от 2028 до 2034 г.
Защото старите държави членки в ЕС вече дори поставят ултиматум към държавите, включително и България, с искане в бъдещата ОСП да се дават евросубсидии само на стопанства с до 500 хектара, забележете!!! - до 5 хиляди декара.
Според статитстиката на МЗХ в периода от 2010 до 2023 година от земеделието са се отказали 71% стопанства и земеделци като физически лица. Тяхната земя обаче преминава към крупните арендатори, тоест окрупнява се за сметка на обезлюдяването на селата. Резултатът е показателен – за тези 13 години българските стопанства са увеличили четирикратно средния размер на ползваната от тях земя – вместо по 120 декара те вече ползват средно претеглено по 910 декара. Само че липсва статистика за броя на стопанствата, обработващи над 5 хил. декара.
И понеже достъпът до земеделска земя от страна на нови земеделци или млади хора, които искат да се занимават с този бизнес, в страната е изключително труден, затова и основната част от българските земеделци, обединени в Българската аграрна камара, настояват за поземлена реформа, която да стимулира дългосрочното ползване на земята. Европейската комисия от своя страна пък ще иска от правителствата на държавите членки да прокарват нови закони, които да уреждат унаследяването на земеделските земи. Тоест, на фона на рязката смяна на политиките в ЕС всички отговорни институции - от парламента и правителството до земеделското министерство, трябва коренно да променят отношението към агросектора.
Колкото до бъдещата ОСП, към която трябва се адаптираме бързо, още от сега управленците трябва се чукнат по главите и да пресекат тенденцията на фалити на семейните ферми, защото, колкото и клиширано да звучи, те са гръбнакът на отрасъла. И понеже рестрикциите с постепенното намаляване на плащанията на площ са изключително стряскащи за родния бизнес, ще припомним, че държавата би могла да въведе стимули в прилагането на екологичните схеми. Значителни средства може да се отпускат и за привличане на млади или нови земеделски стопани.
В презентацията на Марио Милушев, с която ви запознахме в два поредни текста, дебело беше подчертано, че големите субсидии в бъдеще ще се дават за млади и стартиращи стопанства, както и за фирми, управлявани от жени. Целта е да се спре обезлюдяването на малките градчета и села. Милушев даде и някои примери:
Ако млада жена производител, която има ферма от 10 хектара, 100 декара, в зона с природни ограничения (приема се, че има само смесени раститетлни култури, т.е. няма животновъдство), би получила на хекта по: 150 евро основно плащане (старото СЕПП, сега ПНОППД) плюс 75 евро като млад фермер, плюс 50 евро като жена, плюс 50 евро (ЗПО). Това прави 325 евро/ха 10 хектара по 325 евро на ха, равно на 3 250 евро. Към това може да се прибави и еднократна сума, единично плащане за смесена ферма, т.е. култури и животновъдство, от например 2 000 евро.
Ако става въпрос за ферма от 80 хектара, тогава основното базово плащане ще бъде 200 евро на хектар, или 40 лева на дка. В случай, че управителят е млад фермер, тогава се отпуска диференцирана ставка от 200 евро на ха, или общо за тези декари това прави 19 200 евро. Ако имате жена производител, има допълнителното плащане от 2 хил. евро и така общо се получава за тези 80 ха 18 хил. евро.
При добра организация от страната на държавните ведомства току-виж земеделският бранш би успял да спечели нещо от бъдещата ОСП - защото към този момент на всички европолитиките им се виждат като напълно илюзорна цел.
(Очаквайте още за таваните и намаляването на субсидиите на хектар)
