В последния си месечен анализ за октомври икономистите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) правят прогноза за развитието на зърнопроизводството в България до 2025 година, като не очакват спад в засетите площи. Докато за последните пет години – от 2015 г. до 2020 г., настъпи известно намаление на общите площи, които почти бяха достигнали 3 милиона хектара, в момента те са около 2,8 млн.ха, се посочва в анализа. Според експертите през следващите пет години площите в страната ще се задържат над или около тези нива, но това ще зависи все повече от въздействието на Зелената сделка на ЕС.
Средносрочните предвиждания на САРА до 2025 г. за 5-те основни зърнени и маслодайни култури в България показват стабилни перспективи.
Според икономистите увеличение на площите се очаква да има при царевицата, чиито площи може да достигнат до 500-600 хил.ха., при 450 хил.ха в последните години. По отношение на добивите от царевица за периода 2021-2025 г. се очаква да достигнат 6,85 т/ха и производство, достигащо 3,8 млн.т., приблизително 3% под това от изминалата година. Износът обаче ще бъде около 2,3 млн. т, което е с около 4% надолу на годишна база.
При пшеницата ще се запазят сегашните площи от 1,25 млн.ха, или 12 милиона декара. Оценките за производство на слънчоглед между 2021-2025 г. са за равнища от 1,7 млн.т, което е с 17% по-малко съпоставено с равнищата от последните 5 години. Износът на маслодаен слънчоглед се прогнозира на нива от 400 хил.т.
Добивите при маслодайното семе ще продължат да нарастват. Средните добиви се оценяват да бъдат с 8% по-високи в периода 2021-2025 г. отколкото за 2016-2020 г. Това увеличение ще доведе до ръст в производството, което средно периода 2021-2025 г. при пшеницата ще е 6 млн.т, докато при царевицата се оценява на 3,8 млн.т.
Средните изкупни цени в средносрочна перспектива ще бъдат по-високи от тези в периода 2016-2020 г. Причините се отдават на растящото световно потребление, растящите производствени разходи и макроикономическата глобална финансова политика.
