Дали премиерът Борисов ще стяга редиците на министрите, „за да бъдат гъвкави и всеки един бизнес в държавата да бъде обгрижван”, както обеща в края на миналата седмица при последната си дистанционна среща с кабинета, за земеделските производители вече е без значение. Защото това лято земеделският бранш за пореден път се убеди, че политиките в сектора у нас се градят само на празни обещания и без икономически обосновани аргументи. А колкото до помощите, отпуснати като компенсация заради климатичните промени и сушата, те отново се дължат основно на европейското подпомагане, което по традиция се разпределя крайно неизгодно за фермерите - без да се отчита дали субсидиите са отишли за продадена родна продукция на пазара или за схемите с мери, пасища и каква ли не още продукция.
Ще попитате, какво точно не е свършил този „кабинет-отличник”, след като сега раздава компенсасации заради сушата, а до края на годината ще има още милиони, прехвърени дори от планирания бюджет за следващата година? Ще ви отговорим с контра въпрос - а какво е свършил? След като тази година имаше десетки искания за срещи от страна на земеделския бранш с премиера, министъра на земеделието или на финансите, при които браншът се надяваше най-после да бъде чут поне за намаляването на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху някои храни.
Първата голяма среща с Борисов беше проведена през май, веднага след вдигането на мартенската карантина, когато заради корона вируса управата на държавата взе да обещава с пълни шепи помощ на най-засегнатите сектори от икономиката. Тогава представителите на 20 асоциации от земеделието и преработвателната промишленост съвсем основателно повдигнаха въпроса за по-нисък ДДС върху храните, като повод за това искане стана 9-процентното намаление на данъка само за ресторантьорите. Вярно, че в продължение на няколко месеца хотели и ресторанти бяха останали без работа и наистина се нуждаеха от подобна преференция. Но съвсем на място бяха поставени и мотивите на 20-те браншови организации, които припомниха, че България е една от малкото държави с 20-процентна ставка на ДДС, което прави бизнесът неконкурентен. Особено по отношение на плодовете и зеленчуците, където вносът от съседните държави и точенето на данъка доведе почти до унищожение производителите. И при спадналото потребление, което се усети веднага след карантината, бизнесът беше в правото си да поставя този въпрос.
Майската среща обаче не доведе до никакъв резултат. Затова пък през август, когато животновъди и част от организациите в областта на плодовете и зеленчуците отново имаха среща с премиера по повод сушата и фалитите за малкия бизнес, те отново настояха за адекватни компенсации. И в края на тази среща Борисов отново повдигнал въпроса за обратното начисляване на ДДС върху плодовете и зеленчуците, като обещал да предложи на депутатите законови промени, които да бъдат обсъдени на есенната сесия на парламента.
Колосалните размери на контрабандата с плодове и зеленчуци
В тази връзка, Синор.бг попита министерството на земеделието как вървят преговорите с финансовото министерство по повод проектозакона за въвеждане на обратното начисляване на ДДС. От ведомството ни отговориха, че са депозирали проекта в Министерството на финансите, което би трябвало да преговаря с Европейската комисия за съответното разрешение. След като отправихме поредните си въпроси към пресцентъра на финансовото ни министерство, а именно – водят ли се преговори с ЕК и на какъв етап са, експертите от това ведомство ни отговориха, че „нямат коментар”. Или завоалирано казано, „по този казус не се работи”. А иначе премиерът нека си обещава, важното е комуникация да тече. За да се създава у бизнеса впечатление, че тези, на които той плаща заплатите, уж проявяват някаква грижа за неговото благоденствие. Е, фермерите вече се убедиха как мизерно ще "благоденстват" тази година.
За земеделския и преработвателен бранш отговорът на финансовото министерство по отношение на обратното начисляване на ДДС при зеленчуците е обясним, защото още през 2019 година, когато земеделският министър Десислава Танева възобнови разговорите с тогавшния финансов министър Владислав Горанов, от Европеъската комисия беше отговорено отрицателно. В писмо до българското министерство се казваше, че "съгласно директивите обратното начисляване е неприложимо в случая с плодовете и зеленчуците, защото те могат да се продават в непреработен вид на краен потребител, а такава практика няма в нито една страна членка". В същия отговор обаче от Еврокомисията беше посочено също, че правилното законодателство, за което България би могла да преговаря, е „да се поиска със съответните аргументи намалението на ДДС за храните например на 3% или 5 %, в частност за сектор плодове и зеленчуци, който е особено уязвим”.
И досега обаче подобни данъчни промени не се залагат в нито един проектодокумент, произлязъл от това управление. Остава риторично да попитаме по каква причина цяло лято земеделските производители от всички браншове бяха залъгвани с какви ли не обещания за нови политики. Може би затова и към края на годината земеделците проявяват твърде голям спектицизъм и по отношение на преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика или по-скоро, до нейната интерпретация на българска почва.
Екатерина Стоилова
