Ако преди шест години под натиска на Европейската комисия България не беше въвела обратното начисление на ДДС върху зърното, схемите за източване на данъка щяха да продължат - и то в ущърб за законно работещите фермери. Още тогава се видя положителният ефект от въвеждането му, затова и производителите на плодове и зеленчуци също настояха за нулева ставка за ДДС при началното производство.
„Поради огромния сив сектор в търговията с пресни плодове и зеленчуци в рамките на самия Европейски съюз обаче тази мярка все още не е наложена, затова и българското министерството на финанси едва ли ще приеме предложението на земеделския министър Десислава Танева за обратно начисляване на ДДС, оповестено преди десетина дни“, коментира за Синор.БГ Георги Василев, изпълнителен директор на Асоциация „Български пипер“.
Ще припомним, че в официално становище на агроведомството до финансовото министерство се предлага да има обратно начисляване на ДДС при суровото мляко, плодовете и зеленчуците. Това означава, че фермерите ще продават продукцията си при нулево ДДС, а всички останали по веригата ще начисляват 20-процентната ставка. За да не бъдат ощетявани от това, че купуват семена, торове и препарати с начислено ДДС, държавата ще им връща този разход след 3 месеца.
„И макар че с обратното начисляване на данъка цената за крайния потребител няма да се промени, което не е от полза за пазара, има поне 7-8 плюса за фермерите, тъй като над 80 на сто от сивия сектор ще отпадне, посочи Василев.
На първо място стопаните ще започнат да обявяват цялото си производство и продажби, което ще доведе до увеличаване на данъка върху печалбата (корпоративния данък). Тотално ще бъдат заличени нелегалните канали за внос на зеленчуци и плодове от съседните държави, които в момента се декларират на занижени цени, а това е в ущърб на хазната, защото приходите от ДДС са символични, припомни още експертът.
Шашми се прилагат и при субсидирането, защото според наредбите има изкуствено поставени ниски прагове за производство на зеленчуци от декар, необходими да се плати обвързаната подкрепа. Затова и стопаните декларират, че са произвели само толкова тонове, колкото е минимумът за череши, пипер или домати, за да получат субсидиите. Всички количества над този праг те успяват да продадат в сивия сектор, като изобщо не начисляват ДДС, от което отново губи бюджетът, посочи Василев.
Според него, ако се въведе обратното начисляване и минималните прагове за добив от декар бъдат повишени, тогава ще бъдат подпомагани хората, които произвеждат повече. Сегашните ниски минимални прагове устройват държавната администрация, защото увеличават броя на стопаните, които са подпомагани, и така си докарват социалния ефект за подкрепа на по-голяма маса от населението.
Според Василев огромният положителен ефект от въвеждането на обратното начисляване ще бъде върху бизнес климата в страната, тъй като младите хора, които искат да се занимават в овощарство и зеленчукопроизводство, ще имат стимул да произвеждат у нас, а не в Италия, Испания или Англия.
„Обратното начисляване може да бъде и временна мярка, защото по този начин фермерите ще се дисциплинират и приходите в бюджета ще бъдат повече, нещо, от което българската икономика отчаяно се нуждае“, коментира браншовикът.
Остава да видим дали администрацията във финансовото министерство ще се реши на тази мярка преди изборите, или предложението ще бъде удавено, както се случва с редица идеи, предложени от законно работещите фирми в земеделието.
Екатерина Стоилова
