Привидно Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ, или CBAM), въведен преди две години за митническата територия на Европейския съюз (ЕС), сякаш не се отнася пряко до земеделските производители, но като потребители на торове фермерите очевидно индиректно ще бъдат натоварени с по-високи разходи.
Всичко това ще стане факт след 1 януари 2026 г., когато механизмът за въглеродните емисии - Carbon border adjustment mechanism вече ще се прилага и за вносителите на цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електроенергия и водород от държави извън ЕС, сред които е и торовият ни завод в Девня „Агрополихим“.
В коментар по темата за предстоящото прилагане на CBAM, Филип Ромбаут, председател на Борда на директорите на „Агрополихим“ АД, очерта основните предизвикателства пред фермерите и необходимостта от адекватна подкрепа:
„До 2035 г. прекратяването на безплатните квоти за CO₂ и пълното прилагане на CBAM биха могли да струват на европейските фермери около 3 милиарда евро повече само за торове,“ подчерта Ромбаут.
„Нищо не е предвидено като компенсация за фермерите, чиито теоретични маржове ще бъдат намалени с приблизително 40%. Необходими са реални финансови стимули, които да им позволят да предприемат нужните стъпки за намаляване на емисиите на ниво стопанство, така че да могат да поемат допълнителните разходи за „сини“ торове и за внедряване на регенеративни практики,“ сподели той.
„Да се твърди, че крайните потребители ще платят разликата, звучи добре, но е „интелектуално некоректно“ – особено що се отнася до огромните количества зърно, които Европа изнася извън ЕС,“ допълни Ромбаут.
В момента 70% от клиентите на българските, румънските и френските фермери са клиенти, които правят хляб в Египет, Алжир, Тунис, Мароко. Според мнение на бизнесмена, изразено в личния му LinkedIn профил, те няма да компенсират и не биха платили по-висока цена за пшеницата и зърното. Което предполага, че тези 3 милиарда евро ще бъдат платени отново от земеделските производители.
Неговите опасенията са, че ако не се проведат спешни разговори между двете дирекции на Европейската комисия - Генерална дирекция „Данъчно облагане“ и Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, които би трябвало да вземат отношение по този проблем, той ще се стовари върху европейските фермери и би изправил пред сериозно изпитание торовата индустрия в Европа.
Ще припомним, че механизмът изисква да се налагат такси върху въглеродните емисии при вноса на определени продукти, произхождащи от трети страни (страни извън ЕС), които са под формата на покупка на сертификати за емисии. Идеята е, че щом европейските фирми плащат за своите въглеродни емисии при производство на стоки, вносителите също трябва да бъдат облагани, за да има честна конкуренция, съобщиха за синор.бг от Министерство на околната среда и водите.
Целта на CBAM е чрез насърчаване на намаляването на емисиите от оператори в трети страни глобалните въглеродни емисии да бъдат намалени. Ако не платят съответните такси, вносителите няма да получат статус на „Одобрен декларатор“, който се издава от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Механизмът определя задължения за вносителите на определени енергоемки стоки (между които торове и химични продукти) с цел да се избегне рискът, свързан с оскъпяване на производството от т.нар. „климатичен дъмпинг”. Той се проявява, когато трети държави по собствен избор или поради липса на капацитет изостават в прилагането на екологични стандарти и така поддържат по-ниска себестойност на производството и по-конкурентни цени.
Именно в отговор на този проблем ЕК въвежда Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) с цел да гарантира равнопоставеност между европейски и външни производители, чрез въвеждането на въглероден данък за вносните стоки от определени въглеродно интензивни икономически сектори. Компетентен орган за подаване на заявления от вносителите на такива стоки е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), но физическият внос и контрол на границата ще се извършват от Агенция „Митници“.
В настоящия си вид механизмът не осигурява достатъчна икономическа подкрепа за инвестиции в нисковъглеродни технологии, които са ключови за ускоряване на устойчивия преход, смятат от Агрополихим. При липса на подкрепа и отворен диалог с институциите остават въпросите дали резултатът от CBAM няма да бъде обратен на замисъла му – насърчаване на внос вместо локално производство и стимулиране на „сиви“ продукти със заплащане на налози, вместо на „сини“ (нисковъглеродни), които са по-скъпи заради инвестициите в нови технологии и все още са с ограничено предлагане на пазара.
Допълнителен проблем е липсата на яснота как и къде ще се разпределят приходите от CBAM. Ако тези средства не бъдат използвани за помощ на фермерите и на устойчиви производства, ефектът ще бъде контрапродуктивен - натоварване на земеделските производители.
Като водещ производител на минерални торове в Югоизточна Европа, Агрополихим подкрепя целите на зеления преход и вече инвестира в технологии за намаляване на въглеродния отпечатък. Позицията на компанията е, че бъдещето на индустрията е в устойчивото производство, но то не може да се постигне, ако тежестта на прехода се прехвърли изцяло върху производителите и фермерите, и няма открит диалог с институциите.
Зеленият преход е обща отговорност – на индустрията, институциите и фермерите, които само заедно могат да стимулират ефективна и устойчива промяна, която не жертва жизнеността на сектора.
