Калият е много важен елемент, отговарящ за имунитета и продуктивния потенциал на доматите, за вкусовите качества, съхранението и съдържанието на витамин С. Дефицитът нарушава азотния обмен, предизвиква неустойчивост на болести, повишава чувствителността на растенията към температурните колебания и недостига на влага. Калият е особено необходим е по време на цъфтеж и плододаване.
Прояви на калиев дефицит
Появата на жълти петна по листата или изгаряне по периферията са сериозен сигнал за калиев дефицит и е необходимо да се вземат незабавни мерки.
Ниското съдържание на калий може да се компенсира с внасянето на минерални торове или дървесна пепел. Калиевите торове се разделят основно на два основни типа: хлорни и безхлорни.
Калиевият хлорид е по-евтин и бързодействащ. Основният му недостатък е високото съдържание на хлор, което може да увреди почвата, а голяма част от растенията не приемат добре присъствието на хлор по време на вегетативния период.
Калиевият сулфат съдържа сяра, която укрепва имунитета на растенията. Той е много ефективен на кисели почви и може да се използва в резервоарни смеси.
Патенкалий е калиев тор, съдържащ калий (30%КО2), магнезий (10%МgО) и сяра.
Корн-кали е друг вариант, който също съдържа калий, магнезий и сяра. Всички елементи са водоразтворими и лесноусвоими.
Калиев нитрат или калиева селитра (КNО3) съдържа азот и е лесно да се предозират и двата елемента, което ще доведе до прекомерно развитие на листна маса.
Комплексните NPK торове съдържат всички необходими основни елементи (азот, фосфор и калий), но на този етап трябва да се използват с високо съдържание на калий, като може да съдържат и подходящи микроелементи.
Кога и как да внасяме калиевите торове?
Калиевите торове е най-добре да се внасят през есента в максимални дози – при основната обработка на почвата. Добре е през пролетта да не се подхранва с калий, защото може да се предозира. По изключение се внася само след засяване на сидерати и в минимални количества.
Защо е вредно предозирането? Излишъкът на калий води до:
– пожълтяване на листата, деформация и некрози;
– излишъкът на калий блокира усвояването на азота, фосфора и калция и се появяват признаци за недостиг на тези елементи;
– допълнителен стрес и поява на болести.
Тук е важно да се прилага правилото – по-добре недостиг, отколкото излишък.
Особености при използването на калий и дозиране
При недостиг на калий оптималната доза е 1 супена лъжица калиев сулфат на 10 л вода, като е достатъчен 1 л за всяко растение, но на влажна почва.
Калиевата селитра е добър източник на калий, но е добре да се използва през пролетта и до средата на лятото. За краставиците и пипера може да бъде и основен тор, но за доматите не е желателно, защото азотът ще доведе до развитие на повече листна маса.
Използването на дървесна пепел е добро решение, но не бива да забравяме, че се усвоява по-бавно, защото трябва да се разгради от почвените микроорганизми. Тя съдържа основно калий и калций, а при заливането на пепел с вода, тогава течната фаза ще съдържа калий, а калцият ще се утаи. Последният може да се постави в компоста, както и да се използва съвместно с калия при кисела почва.
Утайката може да се разтвори с оцет, но тогава няма да има разкисляващо действие.
