Първите проекти на мерки, които администрацията ще обсъжда с бранша по общата селскостопанска политика ОСП в периода 2021-2027 г., се отнасят за трите най-онеправдани сектора и насоки за подпомагане до момента, каквито са биологичното производство, необлаготелстваните райони, стартовата помощ за развитие в земеделието, както и към неземеделските дейности и диверсификацията.
Приоритетите били обявени по време на последното заседание на Тематичната работна група (ТРГ) по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021-2027 г., ръководено от заместник-министъра на земеделието Вергиния Кръстева. Заседанието отново е било закрито за медиите, което за пореден път доказва нежеланието на администрацията да допуска до обществеността подробности от предложенията и дискусиите по бъдещите политики.
В плана на координационното звено в МЗХГ са обсъдени приоритетите за изготвяне на стратегическия план. За финализирането му до края на годината е необходимо европейските институции да приемат финалната законодателна рамка и бюджета за бъдещата ОСП, припомнят от ведомството.
За да увери бранша, че този път мнението му няма да се взема формално, както досега, Кръстева за пореден път подчертала необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, „които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие.
„С обсъждане на предложенията и потребностите ще се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите“, поясни Кръстева.
Членовете на тематичната група са обсъждали и необходимостта от подобряване на производителността и добивите на малки и средни стопанства в секторите на селското стопанство, осигуряващи продукти с по-висока добавена стойност. Ще се работи за сближаване на доходите в сектора със средното им равнище в другите сектори в икономиката, както и за укрепване жизнеспособността на земеделските стопанства в районите с природни и други ограничения.
С огромно закъснение отново се заговорило и за възстановяване на възможностите за напояване. Изведена била нуждата от увеличаване на икономическия потенциал на земеделските стопанства в секторите зеленчуци, трайни насаждения, както и мляко и месо от преживни животни. Прецизирани били потребностите за гарантиране на по-добри условия за устойчиво развитие на сектор пчеларство и подобряване на структурата в лозаро-винарския сектор.
По повод смекчаване на последиците от изменението на климата страната ни е маркирала своите приоритети в областта на намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство, увеличаване на органичния въглерод в почвата и производство на енергия от възобновяеми източници от селското стопанство. Изведени са потребности от използването на култури и сортове, приспособени към климата и прилагане на нискоинтензивни земеделски практики като консервационно, интегрирано и биологично земеделие. Обсъдена беше необходимостта от устойчиво управление на горите, включително увеличаване на залесените площи в страната.
Дискутирани били потребностите, свързани с повишаване нивото на организираност на земеделските производители, подобряване на регулацията за директните продажби и засилване на контрола над вноса на суровини.
Как ще подкрепят младите стопани, не е ясно, но пак са го формулирали като приоритет - този път за улесняване възможностите за стартиране на нов бизнес и подобряване на модернизацията им. Ще продължи да се работи по подобряване на публичната и образователната инфраструктурата в селските райони, както и културно-историческите обекти.
Детайлно били обсъдени и прецизирани разписаните в общата за Стратегическия план цел „Модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен“.
Изведените потребности за сектора по тази хоризонтална цел ще бъдат за подобряване функционирането на Системата за споделяне на знания и иновации и цифровизация в селското стопанство (Agriculture knowledge and Innovation system) в България и насърчаване разпространението на знания и иновации в селското стопанство.
Като важна потребност е идентифицирана и подкрепата за внедряването на цифрови технологии за управление на стопанствата, както и оптимизация на производствените и административните процеси. Изведени били стратегически насоки са автоматизацията в животновъдните стопанства поради факта, че тази инвестиция много бързо увеличава производителността на животновъдните стопанства. При стопанствата, занимаващи се с плодове и зеленчуци, е необходимо да се инвестира най-вече в машини за обработка и беритба на реколтата, насочени към автоматизация на работните процеси. При полските култури е необходимо да се инвестира в цифровизация и модернизация на машини, инвентари, приложения и уеб-инструменти.
Целта е земеделските стопани да могат цифрово да следят къде каква обработка са правили и да могат да планират следващите такива, както и да следят за качеството и да планират и контролират работата.
От министерството припомнят, че за да се осигури пълноправно участие на земеделския бранш в разработването на Стратегическия план, е публикуван за обществени консултации нов проект на министерско постановление за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г., по който се приемат мнения до 28 септември 2020 г. Цета е юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в частна полза, каквито са повечето земеделски асоциации, да се включат в групата.
