Начало » Новини » Коментари
01.06.2020 г.

Как икономистите анализират предложението на Еврокомисията за нов бюджет на ОСП

Институт по агростратегии и иновации
Как икономистите анализират предложението на Еврокомисията за нов бюджет на ОСП

sinor

На 27 май в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новото предложение за бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. Дали заради кризата с COVID-19 и последствията от нея или заради Brexit, или пък заради променящата се световна икономическа и политическа конюнктура, но това предложение беше натоварено с много очаквания. Веднага след като беше публикуван проектът на бюджет на Общността за следващия програмен период, всички побързаха да го коментират, изказвайки мнение.

В голямата си част обаче тези мнения се оказаха противоречиви. Докато за представителите на ЕК този бюджет, който в интерес на истината е най-големият, предлаган до момента, цифрите бяха представени в най-добрата светлина, то за голяма част от анализаторите - въпреки увеличението от 750 милиарда евро, част от политиките се оказаха отново недофинансирани.

Една от тези политики, която до момента винаги получаваше лъвския дял от бюджета на ЕС - Общата селскостопанска политика - също се оказа пренебрегната, въпреки предвиденото увеличение. И докато комисарят по земеделие и развитие на селските райони заяви в Туитър (Twitter), че в сравнение със сегашното ниво на финансиране (годината 2020 умножена по седем) ОСП получава 2% увеличение, то представителите на европейското сдружение на фермерите Копа-Коджека заявиха, че въпреки увеличението бюджетът на директните плащания продължава да е намален с цели 8,8%.

Целта на настоящия материал е да представи на всички по агро-хранителната верига в България различните гледни точки и различните начини на изчисление, за да може всеки да формира собствено мнение по този така важен въпрос. За целта, преди да представим цифрите и да обясним какво означават, ще внесем едно малко уточнение по отношение на макроикономиката.

Макроикономиката, най-общо казано, е изследване на цялостното или съвкупно представяне на икономиката, в което изследване всичко може да бъде измерено. Измерването може да стане или в реални, или в текущи цени. Разликата между двете стойности е инфлацията или казано с други думи, ако текущата стойност е действителната цена, тогава реалната стойност е това, което трябва да е цената. Например, ако текущата стойност на един хляб е например 1 лев, то като се отчете инфлацията за конкретната 2018 г., то неговата реална стойност може да се окаже 0,98 лева. Понеже европейският бюджет се планира за седем годишен период, през който в годините така или иначе настъпва инфлация, когато Европейската комисия представя своето предложение за бюджет, тя винаги го прави, показвайки цифрите в текуща и в реална стойност. А пък реалната стойност винаги се изчислява спрямо годината, в която се прави предложението. Така например бюджетът за 2014-2020 г., представен през 2011 г., беше изчислен в текущи цени и в цени към 2011 г. По същия начин бюджетът за 2021-2027 г., представен през 2018 г., беше изчислен в текущи цени и в цени към 2018 г.

Особеното при сравненията между бюджет 2014-2020 и бюджет 2021-2027 г. беше и продължава да бъде Brexit. За да могат да бъдат сравнени цифрите, се наложи бюджет 2014-2020 г. да бъде преизчислен така, сякаш Обединеното кралство не е било член на Европейския съюз в този период.

Предложението на ЕК от миналата седмица е увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието (директните плащания) с нови близо 4 милиарда евро, а на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - с нови близо 5 милиарда евро. В допълнение към амбициозните ангажименти по Зелената сделка (Стратегията „От фермата до трапезата” и Стратегията за биологично разнообразие) ЕК предлага към бюджета на ЕЗФРСР да се добавят още 15 милиарда евро. Или спрямо предложението на ЕК от май 2018 г., ОСП ще получи с около 24 милиарда евро повече. В двете таблици по-долу представяме цифрите в новото предложение на ЕК конкретно по отношение на ОСП.

Таблица 1 - ЕС 27

Бюджет 2014-2020 ЕС 27  Бюджет 2021-2027  Разлика

Бюджет ДП   280 351          290 702                        3.7%

Бюджет РСР 95 078           100 738             5.9%

Бюджет ОСП 375 429        391 440             4.2%

Бюджет МФР 1 063 101     2 049 422     

(Посочените цифри са в млн. евро по текущи цени)

Източник: Towards the Common Agricultural Policy beyond 2020: comparing the reform package with the current regulations  и собствени изчисления

 Таблица 2 - ЕС 27

Бюджет 2014-2020 ЕС 27 Бюджет 2021-2027 Разлика

Бюджет ДП   286 143          258 251                      -9.7%

Бюджет РСР 96 712           90 013                        -6.9%

Бюджет ОСП 382 855        348 264                      -9%

Бюджет МФР 1 082 320     1 850 000

(Посочените цифри са в млн. евро по цени 2018 г.) 

Източник: Towards the Common Agricultural Policy beyond 2020: comparing the reform package with the current regulations и собствени изчисления

Простото сравнение на бюджет 2014-2020 с предложения бюджет 2021-2027 показва, че в зависимост от това дали включваме в изчисленията инфлацията или не, то в единия случай имаме намаление на бюджета на ОСП с 9%, а в другия - увеличение с 4.2%. При положение, че в проекта на Регламент за Стратегическите планове по ОСП бюджетите на държавите-членки са изчислени в текущи цени, то на фермерите най-вероятно ще бъде показвано само увеличението на бюджетите.

В настоящия програмен период бюджетът на България за директни плащания е в размер на 5 338 458 000 евро. Предложението, което ЕК направи през 2018 г. за бюджет на директните плащания в Република България за периода 2021-2027 г. беше в размер на 5 603 311 986 000 евро. При положение, че новото предложение за МФР включва увеличение на бюджета за Първи стълб, то за директните плащания в Република България не би трябвало да има намаление. По отношение на Втори стълб, предложеното до момента беше дефицит с около 350 милиона евро, но с оглед добавените 15 милиарда евро, с новия бюджет на ЕК и това намаление за  България би трябвало да бъде преодоляно.

В петък, 29 май по време на пресконференция, посветена на състоянието на зърнената реколта, министър Танева обяви, че по отношение на България се очаква бюджетът на Втори стълб да бъде увеличен с 376 милиона евро. Това според нея, в съчетание с предложената от МЗХГ концепция за демаркация на ПРСР с програмата Региони в растеж, ще осигури за земеделските оператори един значителен ресурс. Обръщаме внимание, че към момента изказването на министър Танева не е подкрепено с официални данни, а най-вероятно се базира на информация от ЕК, предоставена само на държавните власти.

Какъв обаче ще бъде окончателният бюджет на България както по линия на директните плащания, така и по линия на ПРСР, тепърва ще се договаря. Съгласно европейските правила ЕК представя проект на бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г., но държавите-членки са тези, които го приемат. Поради тази причина те имат право и да го променят. Колко точно ще получи българският фермер, ще зависи от политиците, но при всички случаи предстоят месеци на тежки преговори.

Първата дискусия предстои да се проведе на 2 юни, когато членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на Съвета на ЕС и на Еврокомисията ще заседават в Брюксел. То ще се проведе дистанционно, като в дневния ред са включени дискусии с Йоханес Хан, член на ЕК и отговарящ за бюджета и администрацията, по новото предложение за бюджета на ЕС за следващия период и по плана за възстановяване на ЕС след избухването на COVID-19.

Анализът е предоставен от Института за агростратегии и иновации

Как икономистите анализират предложението на Еврокомисията за нов бюджет на ОСП
3108

Последни материали
Виж
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 30 юни – 3 юли 2020 година
Само купувачите на царевица на борсата коригираха офертите си
Според последната прогноза на Организацията за земеделие и прехрана
Рекордна реколта и световни наличности от зърно през 2020/21 г.
Документите се подават по електронен път до 30 септември
Започна приемът по подмярката за инвестиции в животновъдните стопанства
Промяната е само в начина на предоставяне на помощта заради несъгласието на ЕК
МЗХГ представи пред бранша предложение за подпомагане по подмярката COVID1
ДФЗ извърши проверки на място по почти 65 на сто от подадените заявления
Картофопроизводителите получиха близо 1,8 млн. лева за борбата с телените червеи
Умъртвяват още 174 000 контактни носачки в обекта
Огнището на птичи грип в Асеновград е третото в обекти на една фирма за 14 месеца
Свързани материали
Виж
Обсъждани са стратегиите на ЕК и бюджетни въпроси
Одобрени са резултатите от родното участие в заседание на земеделските министри на ЕС
Предложението за 2021 г.
Първият бюджет на ЕС след БРЕКЗИТ надхвърля 166,7 милиарда евро
Какво се случва с пречиствателните станции
По програма „Околна среда” се изпълняват 222 договора за над 3,7 млрд. лв.
Още 212 проекта по подмярка 6.1 с наличен бюджет остават за разглеждане
Подписани са договорите за стартова помощ на още 103 млади фермери
Планирано
През новия период бюджетът на българската ПРСР ще се увеличи с 376 млн. евро
Обсъждания
Пълна каша с плащането „60 на 40” в земеделието, според фермери
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам