На 27 май в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новото предложение за бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. Дали заради кризата с COVID-19 и последствията от нея или заради Brexit, или пък заради променящата се световна икономическа и политическа конюнктура, но това предложение беше натоварено с много очаквания. Веднага след като беше публикуван проектът на бюджет на Общността за следващия програмен период, всички побързаха да го коментират, изказвайки мнение.
В голямата си част обаче тези мнения се оказаха противоречиви. Докато за представителите на ЕК този бюджет, който в интерес на истината е най-големият, предлаган до момента, цифрите бяха представени в най-добрата светлина, то за голяма част от анализаторите - въпреки увеличението от 750 милиарда евро, част от политиките се оказаха отново недофинансирани.
Една от тези политики, която до момента винаги получаваше лъвския дял от бюджета на ЕС - Общата селскостопанска политика - също се оказа пренебрегната, въпреки предвиденото увеличение. И докато комисарят по земеделие и развитие на селските райони заяви в Туитър (Twitter), че в сравнение със сегашното ниво на финансиране (годината 2020 умножена по седем) ОСП получава 2% увеличение, то представителите на европейското сдружение на фермерите Копа-Коджека заявиха, че въпреки увеличението бюджетът на директните плащания продължава да е намален с цели 8,8%.
Целта на настоящия материал е да представи на всички по агро-хранителната верига в България различните гледни точки и различните начини на изчисление, за да може всеки да формира собствено мнение по този така важен въпрос. За целта, преди да представим цифрите и да обясним какво означават, ще внесем едно малко уточнение по отношение на макроикономиката.
Макроикономиката, най-общо казано, е изследване на цялостното или съвкупно представяне на икономиката, в което изследване всичко може да бъде измерено. Измерването може да стане или в реални, или в текущи цени. Разликата между двете стойности е инфлацията или казано с други думи, ако текущата стойност е действителната цена, тогава реалната стойност е това, което трябва да е цената. Например, ако текущата стойност на един хляб е например 1 лев, то като се отчете инфлацията за конкретната 2018 г., то неговата реална стойност може да се окаже 0,98 лева. Понеже европейският бюджет се планира за седем годишен период, през който в годините така или иначе настъпва инфлация, когато Европейската комисия представя своето предложение за бюджет, тя винаги го прави, показвайки цифрите в текуща и в реална стойност. А пък реалната стойност винаги се изчислява спрямо годината, в която се прави предложението. Така например бюджетът за 2014-2020 г., представен през 2011 г., беше изчислен в текущи цени и в цени към 2011 г. По същия начин бюджетът за 2021-2027 г., представен през 2018 г., беше изчислен в текущи цени и в цени към 2018 г.
Особеното при сравненията между бюджет 2014-2020 и бюджет 2021-2027 г. беше и продължава да бъде Brexit. За да могат да бъдат сравнени цифрите, се наложи бюджет 2014-2020 г. да бъде преизчислен така, сякаш Обединеното кралство не е било член на Европейския съюз в този период.
Предложението на ЕК от миналата седмица е увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието (директните плащания) с нови близо 4 милиарда евро, а на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - с нови близо 5 милиарда евро. В допълнение към амбициозните ангажименти по Зелената сделка (Стратегията „От фермата до трапезата” и Стратегията за биологично разнообразие) ЕК предлага към бюджета на ЕЗФРСР да се добавят още 15 милиарда евро. Или спрямо предложението на ЕК от май 2018 г., ОСП ще получи с около 24 милиарда евро повече. В двете таблици по-долу представяме цифрите в новото предложение на ЕК конкретно по отношение на ОСП.
Таблица 1 - ЕС 27
Бюджет 2014-2020 ЕС 27 Бюджет 2021-2027 Разлика
Бюджет ДП 280 351 290 702 3.7%
Бюджет РСР 95 078 100 738 5.9%
Бюджет ОСП 375 429 391 440 4.2%
Бюджет МФР 1 063 101 2 049 422
(Посочените цифри са в млн. евро по текущи цени)
Източник: Towards the Common Agricultural Policy beyond 2020: comparing the reform package with the current regulations и собствени изчисления
Таблица 2 - ЕС 27
Бюджет 2014-2020 ЕС 27 Бюджет 2021-2027 Разлика
Бюджет ДП 286 143 258 251 -9.7%
Бюджет РСР 96 712 90 013 -6.9%
Бюджет ОСП 382 855 348 264 -9%
Бюджет МФР 1 082 320 1 850 000
(Посочените цифри са в млн. евро по цени 2018 г.)
Източник: Towards the Common Agricultural Policy beyond 2020: comparing the reform package with the current regulations и собствени изчисления
Простото сравнение на бюджет 2014-2020 с предложения бюджет 2021-2027 показва, че в зависимост от това дали включваме в изчисленията инфлацията или не, то в единия случай имаме намаление на бюджета на ОСП с 9%, а в другия - увеличение с 4.2%. При положение, че в проекта на Регламент за Стратегическите планове по ОСП бюджетите на държавите-членки са изчислени в текущи цени, то на фермерите най-вероятно ще бъде показвано само увеличението на бюджетите.
В настоящия програмен период бюджетът на България за директни плащания е в размер на 5 338 458 000 евро. Предложението, което ЕК направи през 2018 г. за бюджет на директните плащания в Република България за периода 2021-2027 г. беше в размер на 5 603 311 986 000 евро. При положение, че новото предложение за МФР включва увеличение на бюджета за Първи стълб, то за директните плащания в Република България не би трябвало да има намаление. По отношение на Втори стълб, предложеното до момента беше дефицит с около 350 милиона евро, но с оглед добавените 15 милиарда евро, с новия бюджет на ЕК и това намаление за България би трябвало да бъде преодоляно.
В петък, 29 май по време на пресконференция, посветена на състоянието на зърнената реколта, министър Танева обяви, че по отношение на България се очаква бюджетът на Втори стълб да бъде увеличен с 376 милиона евро. Това според нея, в съчетание с предложената от МЗХГ концепция за демаркация на ПРСР с програмата Региони в растеж, ще осигури за земеделските оператори един значителен ресурс. Обръщаме внимание, че към момента изказването на министър Танева не е подкрепено с официални данни, а най-вероятно се базира на информация от ЕК, предоставена само на държавните власти.
Какъв обаче ще бъде окончателният бюджет на България както по линия на директните плащания, така и по линия на ПРСР, тепърва ще се договаря. Съгласно европейските правила ЕК представя проект на бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г., но държавите-членки са тези, които го приемат. Поради тази причина те имат право и да го променят. Колко точно ще получи българският фермер, ще зависи от политиците, но при всички случаи предстоят месеци на тежки преговори.
Първата дискусия предстои да се проведе на 2 юни, когато членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на Съвета на ЕС и на Еврокомисията ще заседават в Брюксел. То ще се проведе дистанционно, като в дневния ред са включени дискусии с Йоханес Хан, член на ЕК и отговарящ за бюджета и администрацията, по новото предложение за бюджета на ЕС за следващия период и по плана за възстановяване на ЕС след избухването на COVID-19.
Анализът е предоставен от Института за агростратегии и иновации
