Изминало е малко повече от месец, откакто служебният кабинет пое управлението, но нито фермери, нито потребители очаквахме такава активност по отношение на контрола върху вътрешния пазар, демонстриран до момента от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). И понеже работата е екипна – между агенцията и Министерството на земеделието, затова е важно да проследим програмата, по която държавната администрация заработи.
До този момент Синор.бг подробно ви информира за резултатите от стотиците инспекции, реализирани с помощта и на МВР. И понеже зад кулисите винаги има невидими детайли, затова потърсихме за интервю изпълнителния директор на БАБХ доктор Ангел Мавровски, който подробно да разясни мотивите, движещи екипите на двете ведомства.
Г-н Мавровски, коя беше първата задача, която поставихте на експертите от агенцията при встъпването на този пост?
Още в първия ден разпоредих да бъде възстановен пълният достъп до електронната система ВетИС не само за държавните ветеринарни лекари, но и за частно практикуващите колеги и за фермерите. Спазихме технологичното време, необходимо за тестване на новите функционалности. Днес всички ветеринарни лекари в сраната вече могат да проследяват по електронен път движението на всяко животно от една в друга ферма, както това се случваше само преди няколко години.
За нас беше важно хората, които са най-близо до животновъдите, да имат достъп до актуална информация и да проследяват движението на новородени, починали или търгувани животни - дали са транспортирани по предназначение. По този начин се избягва рискът заразени животни или стада, които са под възбрана, да бъдат продавани и да излизат незаконно от обекта с пътен лист.
Без достъп от страна на лекуващия ветеринарен лекар до тази система заразите могат да попаднат лесно в частни дворове, а това застрашава здравето не само на други животни, но и на хората.
Защо беше важно да започнете точно с тази промяна?
Защото така се прави във всички държави в ЕС, а ние се бяхме върнали 20 години назад. Реално предишната власт отряза достъпа на лекуващите лекари до системата, което за мен е умишлено спускане на завеса върху информацията във ВетИС. Това компрометира цялото здравеопазване на животните у нас. В предишния си вид системата дори не показваше кои са собствениците на дадена ферма, не можеше да се проследи едно животно точно къде е отишло след излизане от фермата. Вдигнахме тази завеса и днес всеки ветеринарен лекар може да се свърже с колегата от съседната община и да разбере дали продадените животни са при новите собственици или са във „виртуален облак“. При съмнение за измама ветеринарите биха могли да не издават ветеринарно свидетелство на определено животно – това е важно за вътрешния самоконтрол на системата и ние го възстановихме.
Ще успее ли БАБХ да сложи край на порочната практика с виртуалните животни?
За съжаление проблемът с фиктивните животни, чрез които хора без скрупули източват европейски и държавни средства, остава нерешен. Това се вижда и от статистиката през последните години. През 2024 г. БАБХ е провела тематични проверки в 8 области на страната, където са проверени 1037 животновъдни обекта в 316 населени места. Отделно от тях са посетени 2116 животновъдни обекта, свързани с годишните планови проверки. Данните са стряскащи, защото в оборите са липсвали иначе регистрирани 32 485 едри преживни животни, 103 575 дребни преживни животни и 582 еднокопитни животни. След проверките виртуалните стада са били премахнати от информационната система на БАБХ , а на нарушителите са издадени 221 акта и 535 предписания. Сред най-честите несъответствия са неподадени уведомления, надвишен капацитет и др. В резултат на тези инспекции са прекратени договорите на 7 регистрирани ветеринарни лекари.
През 2025 г. поради шарката и забраните са извършвани основно планови проверки по идентификация на животните. На терен са посетени 1544 животновъдни ферми, като броят на виртуалните животни е значително по-малко - 2405 едри преживни, 598 дребни преживни и 468 еднокопитни. Информационната система ВетИС е актуализирана в съответствие с констатираното на терен. Издадени са 113 акта и 394 предписания.
Нашият кабинет също започна преди дни свои проверки, които извършваме съвместно с други звена от системата на Министерството на земеделието и храните. Тяхната работа ще бъде наблюдавана пряко от министъра на земеделието Иван Христанов, неговия заместник Атанас Атанасов и от мен. В самите групи участват не само експерти от БАБХ, но също на фонд „Земеделие“, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и от инспектората на министерството. Искаме да сме сигурни, че след тези проверки няма да се появи някой, който да твърди: „Ама ние намерихме несъществуващите животни, вие сте сгрешили“.
Към този момент нямаме обобщени данни, но активно се проверява всеки сигнал. Ще припомня, че всяко едно виртуално животно е загуба и щета за страната, защото при изплащане на подобни субсидии следват санкции.
Ще премахнете ли от пазарите и мнимите животновъди, които продават храни от борсите, представяни за „фермерски“?
Проблемът не е от вчера. Тези фиктивни земеделски стопани продават дори стоки, купени от големи търговски вериги, препакетирани и представяни като техни. Най-чести са измамите при маслото, което лесно се претопява и препакетира като фермерско. Вече сме заловили и иззели тонове подобна продукция.
Без грам притеснение измамниците си признават откъде са се снабдявали, но не разсъждават за последиците - че правят дъмпинг на истинските животновъди, които работят законно по така наречената наредба 26, и в същото време сриват доверието на потребителите към качествените фермерски продукти. Затова ще бъдем безкомпромисни в проверките. Имаме също сигнали за продажба на конвенционално отглеждани плодове като биологични, което е особено тежка измама на фона на проверките в училищата (бел. ред. подробности по темата очаквайте във втората част от интервюто).
След Русе и Ихтиман има ли нови случаи на нелегален внос на животни или кланици, незаконно пускащи на пазара непроверено месо?
След хванатите нелегални животни на русенската митница виждаме промяна при транспортирането на такава стока. Животни вече се превозват в багажниците на леки автомобили, като идват от Гърция. Засякохме и нелегален внос на фуражи, съмненията за който са, че идва от ферми, заразени с шарка. Вместо това зърно да се пренасочи за унищожаване, то се вкарва у нас, очевидно на по-ниска цена. Колкото до нашите мерки, още на митницата БАБХ връща всеки подобен транспорт - след появата на силно заразния шап по едри и дребни преживни животни в южната ни съседка въведохме строги мерки за контрол по границите.
За по-голяма сигурност препоръчваме на българските фермери да купуват зърно само от проверени, а не от случайни доставчици, защото е важен произходът на стоката. Само по този начин страната ни би могла да се предпази от шапа, чието разпространение в Гърция вече има застрашителни размери.
Какво е актуалното състояние с овладяването на шарката, която миналата година унищожи много стада?
Добрата новина е,че към момента няма ново активно огнище на шарка в страната. По сигнал от бранша установихме цели 16 животновъдни обекта в Пловдивско, засегнати от заразата през миналата година, чиито стопани тази година самоволно са решили да купят нови животни, без да изчакат карантинния срок до юни 2026 г., докогато в Пловдивска област е забранено да се купуват нови стада. Не е ясно откъде са купени животните, но са заявени ушни марки за тях, което е крайно недобросъвестно. Зам.-министърът на земеделието Атанас Атанасов спешно разпореди проверка.
Да ви кажа, не очаквах, че забраните се нарушават в толкова много обекти. Помним, че през миналата година България загуби 25 хиляди овце, затова ми е необяснимо защо има фермери, които продължават да не спазват законовите изисквания срещу нови зарази. Още повече, че сега ще се наложи отново да евтаназираме новозакупените животни.
Но има и други тежки последствия, защото тези 16 огнища на шарка ще засегнат и други бизнеси. След всеки подобен случай Европейската агенция по безопасност на храните налага поредните санкции на страната. След новите разкрития за безконтролно местене на животни из страната от последните седмици има голяма вероятност ЕК да удължи старите забрани за търговия с месо, мляко и млечни продукти, които все още са действащи за фермерите във Велинградско и в Пазарджишко.
По този повод през следващата седмица представители на ветеринарните агенции от съседните балкански държави ще дойдат в София, за да представим нашите мерки за неразпространение на тежките зоонози (смъртоносни зарази), каквито са шарката и шапа по животните.
Реално сме изправени пред нова криза, която трябва да овладеем за три месеца. Затова се противопоставям на всяко политизиране на ветеринарно-медицинската дейност, предприета от този кабинет. И на бизнеса, и на нарушителите трябва да е ясно, че всички проверки досега и в бъдеще целят опазване на животновъдството в страната.
Какви са вашите ответни мерки срещу шапа, пламнал в съседна Гърция?
Последните данни в южната ни съседка говорят за действително екстремно развитие на зоонозата. Това е обяснимо, тъй като вирусът на шапа е лесно преносим и се разпространява буквално със скоростта на вятъра. В рамките на един ден може да имате огнища в радиус от десетки километри. Животните са възприемчиви към него, защото се пренася по въздушно-капков път. Докато при овцете симптомите не са силно изразени, то за говеда и крави тази болест е унищожителна.
Първото нещо, което направихме по границите, е да се снабдим с точния вид дезинфектант срещу шап и той вече се използва. Имаме и две нови дезинфекционни площадки.
Предупредили сме всички кланици в Южна България за проблема, които задължително въвеждат свои антикризисни мерки. По границите проверяваме стриктно всяко ново животно, влизащо на наша територия. Призовахме и животновъдите да внимават за симптоми на шап в своите стопаства.
На този фон може ли да обобщите колко са активните огнища на болести по животните към този момент?
Извън 16-те огнища на шарка в Пловдивско от миналата година, които реално не са приключени, има две огнища на чума по дребните преживни животни в Пазарджишко и в Ямоблско.
Бруцелозата при едрите преживни животни също се разраства. Към този момент има 15 огнища в област Кърджали; 7 огнища в Благоевградско, едно – във Великотърновско и 14 – в Ямоболско. Също бруцелоза, но при дребните преживни животни, има в област Велико Търново – 1 огнище.
Зараза със син език е установена в Смолянско – 3 огнища.
Две са огнищата на туберкулоза при говедата в областите Пловдив и Велико Търново. Едно огнище на скрейпи при дребните преживни животни е открито във Врачанско. По отношение на инфлуенцата по птиците огнищата са 5 – в Хасковско.
Какво ще стане с пазарите и с търговията на животни в страната. Доста критики отнасяте, че ще ги затваряте?
Като ръководство ние настояваме пазарите за животни да продължат да действат, но единствено в рамките на закона. При срещата ми с директора на пазара в град Раковски например аз заявих желание подобни средища за търговия да продължат работа, защото там регламентите се спазват стриктно, а ветеринарни лекари следят на място здравния статус.
Въпросът е да продължим с проверките из страната, за да преустановим схемите с така наречените джамбази, които товарят животни без ушни марки и нощем организират свои незаконни търгове в близост до познатите за местните хора тържища. Вече сме говорили с колеги от цялата страна и при наличие на подобни сборища ще правим проверки. Неслучайно работим и плътно с МВР – и с пътна полиция, и със структурите по места, с които до този момент сме постигнали добър синхрон.
(Във втората част от интервюто очаквайте новини, свързани с контрола върху храните и дейността на БАБХ по растителната защита.)
