Карфиолът за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. Между растенията в реда се оставят 45-50 см (250-300 стръкове са нужни на 100 кв. м.). При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Веднага след разсаждането се полива с течаща вода. За да е добро прихващането, 3-4 дни по-късно отново се пуска водата, поливката обаче да е "по-тънка". Заедно с това неприхваналите се, увехналите растения се подсаждат.
Почвата трябва да се поддържа винаги рохкава и чиста от плевели. Окопава се по-плитко, тъй като корените на карфиола не са дълбоки и могат да се повредят. Първото окопаване е много важно и не бива да се отлага, то създава началните условия за по-бързия растеж на карфиола. Прави се веднага след прихващането, когато се забележи растеж на листата - около 10-12 дни след разсаждането. Вегетационният връх на заритите растения се освобождава от притискащата почва. Подхранва се 2-3 пъти с по 1,5-2 кг/100 кв. м амониева селитра. Първото подхранване може да е с първото окопаване, второто - около две седмици по-късно. Този зеленчук натрупва по-големи количества нитрати, когато се прекалява с азотното подхранване. Но има и други неблагополучия: силно се разраства листната маса. Образуването на главите пък се забавя, те прорастват със зелени листенца, образува се кухина в кочана на главата, което влошава външния вид на продукцията. Много ефективно е да се направят едно-две подхранвания с размит в поливната вода пресен оборски тор - около 20 кг/100 кв. м. Добре е това "шербетуване" да се направи през първата половина на август, а към края на месеца - да се повтори. Понякога, когато рН е висока (почвата е алкална), се налага внасяне на микроелемента бор. Тогава се тори с боракс, не повече от 200 г/100 кв. м.
Редовното напояване е от голямо значение, защото цветното зеле е много влаголюбиво през цялата вегетация. Не бива да се засушава даже по време на рязането на главите. Обикновено се полива един път седмично, но при по-лека почва и при по-високи температури - и два пъти. Освежаването на растенията чрез оросяване с маркуч или дъждуване е много полезно, комбинира се с напояването с течаща вода. Карфиолът трябва да се полива особено интензивно, когато се формират и нарастват главите. След всеки една-две поливки почвата да се разрохква. Уплътняването влошава проветряването й, а към това растението е много чувствително.
