С помощта на климатични модели учени са изяснили защо след умерено влажна зима и топла пролет обикновено настъпва суша през лятото, става ясно от резултати от изследване, публикувани в списание Science Advances.
През лятото на 2018 г. страните в Централна и Северна Европа бяха поразени от суша, предизвикана от изключително горещото лято, дошло след рано настъпила пролет с голям брой топли и слънчеви дни. Подобна картина е наблюдавана и през 2003 и 2010 г.
Оказва се обаче, че сушата не винаги е свързана пряко с високи летни температури и недостиг на валежи. Анализирайки климатичните данни за периода 1979-2018 г., авторите на изследването, извършено благодарение на финансиране по програмата на Европейския съюз „Хоризонт 2020” и средства по програма на министерството на енергетиката на САЩ, са установили закономерност – лятната суша е свързана с повишаване на слънчевата радиация през пролетно-летния период, както и с рязък преход от влажна зима към сухо лято през кратка и топла пролет.
Учените обобщили и резултатите от 11 световни компютърни модела за растителността, разработени от европейски и американски учени, и определили редица биологични признаци, по които още през пролетта може да се предскаже, че лятото ще бъде горещо и сухо. Най-вече това е бързият растеж на растенията, до който се стига, когато умерената влажна зима се сменя с много топла пролет. Тогава водата се изпарява бързо от почвата и се поема от корените на растенията, което води до изсушаване на горния почвен слой. Особено силно се проявява тази тенденция, когато през зимата не е навалял достатъчно сняг. Другият важен фактор е активното поглъщане на въглероден двуокис от растенията. При ускорен растеж листата на дърветата натрупват големи количества въглерод през пролетта, а обработваемите земи и посевите същевременно чувстват недостига му. Дърветата са по-добре приспособени към устойчивост на суша, тъй като корените им дават възможност да достигнат по-дълбоки източници на влага, до които селскостопанските култури и тревите нямат достъп.
С помощта на компютърното моделиране учените показват как действат двата фактора. През лятото на 2018 г. например, когато бе горещо в цяла Европа, сушата бе по-силна в централните и северните части на континента, където през пролетта се забелязваше повишено поглъщане на въглерод от растенията, докато в Източна Европа, където поемането на въглерод бе по-слабо, тя не бе толкова изразена.
Общият ефект от прогресивното съхнене на почвата и засиленото поемане на въглерод се вижда добре у растенията. Ако се наблюдава скоростта на растежа им през пролетта, учените смятат, че може да се предскажат достатъчно точно рисковете за настъпване на суша през лятото.
Жегите, недостигът на влага и липсата на необходимия въглерод за растежа води до слаба реколта. При възникването на пожари, които са чести спътници на сушата, се добавя и прякото топлинно въздействие. През 2018 г. част от държавите-членки на ЕС претърпяха сериозни икономически щети заради сушата. Така например компенсациите за фермерите от държавата достигнаха 116 млн. евро в Швеция, а в Германия – 340 млн. евро.
Авторите на изследването смятат, че по-доброто разбиране на механизмите за възникване на екстремни климатични явления ще помогне за предотвратяването на катастрофалните последици от тях, особено в условията на затопляне в световен мащаб, което ще води до все по-честата им поява.
