На 24 май България почита паметта на светите братя Константин Кирил- Философ и Методий, създали българската азбука (глаголицата) през 863 година, която официално е разпространена в страната ни през 886 година, малко след приемането и на християнството. Глаголицата постепенно е заменена с кирилицата – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век.
По своята същност нашата азбука е взаимствана от гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия - а именно буквите б, ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ. Най-старите български писмени паметници на азбуката ни датират от края на X и от началото на XI в.
Свързването на датата 24 май с Деня на славянската писменост и българската култура става след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като официален граждански календар, а преди това денят на светите братя се е отбелязвал от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Така празникът се измества на 24 май и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 г. църквата чествува Св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Първото официално честване на този празник е станало през 1851 година, когато по инициатива на Найден Геров в епархийското училище в Пловдив „Св.св. Кирил и Методий” официално се възхвалява делото на славянските учители – акт, който е дълбоко свързан с възрожденските борби срещу опитите за асимилация на народа от страна на гръцката патриаршия.
Днес кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.
