На 24 май България се превръща в един цветен парад, в който ученици, учители, дейци на културата и науката почитат делото на светите братя Кирил и Методий, създали славянското писмо. На днешния ден не само българи, но и славяни и азиатци от почти всички бивши съветски републики отбелязват делото на създателите на славянските букви.
Освен националния вариант на кирилицата - българската кирилица, в света има още белоруска кирилица, румънска кирилица, сръбска кирилица, македонска кирилица, руска кирилица, украинска кирилица, казахстанска кирилица, киргизстанска кирилица, молдавска кирилица, монголска кирилица и таджикска кирилица. И във всички тези държави културата и изкуството се творят на този език.
В днешния ден Синор.БГ иска да поздрави всички българи с този така красив и уникален с просветителството си празник, като припомним оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", създаден от Стоян Михайловски през 1892 г. По този текст Панайот Пипков твори и музиката, която за първи път се изпълнява в Ловеч през 1901 г. на 11 май, когато християнската църква почита паметта на светите братя.
Върви, народе възродени!
Върви, народе възродени, към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета! В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...О, влез в Историята веч,
духовно покори страните, които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна, но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир;
за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!...
През десет века все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир,
апостоли високославни, звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье, творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков
