Биоикономиката обхваща производството на възобновяеми биологични ресурси (биомаса) и тяхното превръщане в храни, фуражи, биологични продукти и биоенергия. Аграрният сектор (земеделие, гори, риборство) и хранително-вкусовата промишленост участват в биоикономиката с цялата си дейност, а мебелната, текстилната, фармацевтичната, химическата, строителната и енергийната индустрии - с дейността, свързана с преработка на биомаса и получаване на биобазирани продукти, съобщиха от Селскостопанска академия по повод приетата Стратегия за укрепване ролята на аграрния сектор в биоикономиката.
Аграрният сектор заема малко над 50% от брутната добавена стойност и заетите в биоикономиката на страната.
На базата на SWOT анализ е направена оценка на потребностите на аграрния сектор в подкрепа на биоикономиката, които се свеждат до по-иновативно, ефективно използване на ресурсите и конкурентоспособно производство, което да съчетава продоволствената сигурност с устойчиво използване на възобновяеми ресурси за промишлени цели, като същевременно се гарантира опазването на околната среда; до мобилизиране на научните изследвания и иновациите в областта на аграрния сектор, като се стимулират частните инвестиции, разработване на нови вериги за създаване на стойност и ангажиране на заинтересованите страни; до потребност от образование и обучение в областта на биоикономиката, които да подготвят квалифицирана работна ръка за отделните отрасли на аграрния сектор.
Одобрена e Стратегията за укрепване ролята на аграрния сектор в биоикономиката, разработена от екип на Селскостопанска академия. В тази връзка са изведени три стратегически цели:
Устойчиво управление и развитие на земеделието, горското стопанство и рибарството за устойчиво производство и предоставяне на възобновяеми ресурси;
Пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност, на партньорства за обмен и трансфер на иновации, на инфраструктура за експериментиране.
Подобряване на знанията и уменията.
Разработен е План за действия, където са дефинирани дейностите, очакваните резултати, отговорните институции и източниците на финансиране за постигането на всяка стратегическа цел. За устойчивото развитие на аграрния сектор и осигуряване на биомаса за секторите, свързани с аграрното производство, е необходимо въвеждането на механизми за оптимизиране на производствената структура в посока увеличаване на фуражните, етерично-маслените, влакнодайните и др. култури. Необходимо е също адаптиране на нормативната база, свързана с биоикономиката и кръговата икономика.
Насърчаването на инвестициите за преработка и оползотворяване на отпадъчните продукти в трите отрасъла на аграрния сектор е първостепенна задача в развитието на биоикономиката. То е свързано с дигитализацията на сектора и въвеждането на прецизното земеделие, с внедряването на нов бизнес модел в горския сектор, включващ изграждането на инсталации и биорафинерии за преработка на горскодървесна биомаса и недървесни продукти, с въвеждането на технологии в рибарството за използване на нежелания улов на риба и справяне със замърсяванията в морето и вътрешните водоеми.
За пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност в областта на биоикономиката се предвижда създаване нови модели и технологични решения за устойчиво управление на природните ресурси и съхраняване на биоразнообразието. Адаптирането на аграрния сектор към климатичните промени и опазването на околната среда имат приоритетно място в научно-изследователските програми, но от гледна точка на биоикономиката е необходимо да се съблюдава и нарастването на производството на биомаса от единица площ, с оглед на нарастващите потребности от биомаса в глобален мащаб. Ново направление в изследователската дейност е разработването на технологии за получаване на биобазирани, рециклируеми и разградими продукти, както и на стандарти за тяхната употреба.
Подобряването на знанията и уменията се основава на провеждане на информационни срещи за същността на биоикономиката и кръговата икономика, организиране на обучения за трансфер на знания, предоставяне на консултации за повишаване ефективността на биомасата и отпадъците, провеждане дни на „отворени врати”, обмен и демонстрации на добри практики. Отговорността за придобиване на нови знания и умения е на образователните, научните и консултантските организации, които формират Системата за знание и иновации в селското стопанство (AKIS). Предвижда се също привличането на по-широк кръг консултанти, напр. в областта на изграждането на биорафинерии в стопанствата на производителите на първичната биомаса и пр.
В документа са направени и конкретни препоръки за включване на биоикономиката при изготвянето на Стратегическия план на ОСП 2021-2027.
