Сивото гниене е икономически най-важното, най-опасното и често срещано заболяване по ягодата. На практика почти всички сортове проявяват чувствителност към патогена, който го предизвиква. То се проявява особено силно при благоприятни условия, каквото е дъждовното и влажно време. Поразените от сиво гниене ягоди се покриват със сив налеп, стават безвкусни, загубват аромата си и не са годни за консумация.
Причина и симптоми
Гъбичните патогени се съхраняват в почвата и върху растителните остатъци под формата на склероции, които с настъпването на топлото време покълват и образуват спори, разпространявайки се по ягодовите храсти. По листата и плодоносите се появяват големи петна с кафяв или тъмносив цвят. Симптоми могат да се наблюдават в основата на листните и цветни дръжки ( предимно при по-сгъстено засаждане), цветните пъпки и венчелистчетата.
Алтернатива на пестицидите в борбата с болестите и вредителите – биологична защита
Разпространението на инфекцията е най-опасно по време на цъфтежа, защото тогава видимите признаци са слаби и почти незабележими, но при поява на благоприятни условия се разраства с голяма скорост.
Плодовете, които са разположени на засегнатите стъбла, започват да гният още зелени, развива се вторично заразяване със спори, което протича през целия период на плододаване. Заболяването ускорява развитието си при облачно време, при обилна роса, чести превалявания или поливане по метода на дъждуване. Особено големи са щетите при уплътнено засаждане на растенията на непроветриви участъци – те могат да достигнат 80-90%.
Как е възможно да се избегне сивото гниене?
При наличие на неблагоприятни условия реколтата може да се предпази от заболяването чрез комплексни мерки, защото по време на цъфтеж и зреене е недопустимо използването на по-голяма част от химичните препарати. Ягодите са култура с кратък и много интензивен сезон и всяка грешка може да бъде фатална.
Агротехническите мерки включват:
– почистване и унищожаване на растителните остатъци още в ранните пролетни дни, което намалява степента на поява на болестта;
– почистване и изнасяне на заразените плодове и остатъци през много кратки интервали;
– мулчиране на почвата с помощта на слама, сено, нетъкан текстил, тъмно фолио или дървени стърготини;
– ограничено използване на азотни торове, а също и оборски тор, които до голяма степен благоприятстват развитието на болестта.
Химични средства за борба със сивото гниене
Сивото гниене е патоген с голям размножителен потенциал и способност за бързо развитие на резистентност към химични средства. Препоръчва се редуване на фунгициди с различен механизъм на действие, като всеки един от тях не се прилага повече от два пъти.
Плюсове и минуси на три вида конструкция за малини
Химичните средства включват третирането с фунгициди в определени фази от развитието на ягодите. В началото на цъфтеж се пръска: със Сумилекс 50 ВП – 0,1%; Топсин М 70 – 0,1%; Тирам 80 ВП – 0,3%. Ефикасно средств е Суич ВГ – 0,08% (прилага се в началото, по време на масов цъфтеж и наедряване на плодовете – карантинен срок 1 ден). По-слабо действие се наблюдава при използването на Флинт макс, Куадрис и Каптан.
Чувствителност на сортовете към сиво гниене
Както вече споменахме няма напълно устойчиви сортове. Висока чувствителност проявяват сортовете Зенга Зенгана и Покахонтис. Сравително по-висока устойчивост проявяват Албион, Онда, Алба, Кембридж фаворит, Горела и Роксана.
Други мерки
Пръскането в началото на вегетацията с 3%-ен бордолезов разтвор може да намали инфекцията.
Използването на дървесна пепел в началните етапи на развитие (след появата на плодовете не е желателно) – ефикасно е пръскането след дъжд. Подхранването с пепел (съдържа фосфор и калий) също подобрява устойчивостта.
Популярно народно средство е засаждането на чесън между редовете. Известно е, че той отделя фитонциди, потискащи развитието на гъбните патогени, включително и тези на сивото гниене.
За сортовете, които развиват голяма листна маса е желателно да се намалява частично (отделят се по-старите листа, влизащи в съприкосновение с почвата), за да се подобри проветряването.
При тунелното отглеждане на ягоди заболеваемостта е по-слаба.
