Февруари превали и зимата е към края си. Грижите за лозите не търпят отлагане и стопаните се стараят да оползотворят всеки подходящ ден. Време е за резитба! В големите насаждения тя вече е започнала още в края на миналата година най-вече поради липсата на достатъчно квалифицирани работници, но и при подраняване трябва да бъде взета предвид устойчивостта на лозите към ниски температури.
Началото може да бъде дадено в участъците, където вероятността от измръзване е най-малка. При сортовете за винопроизводство сравнителна студоустойчивост имат Каберне совиньон, Мискет отонел и др. Резитбата на сортовете за десертно грозде може да почака. Поетапното зарязване е гаранция срещу евентуални метеорологични капризи в края на зимата.
Преди резитбата стопаните трябва да огледат внимателно насаждението и да маркират лозите с признаци на важни болести. Желателно е обследването да стане със специалист по растителна защита. Лозите с признаци на късовъзлие, изсъхнали чепове и най-вече с тумори по надземните части ще бъдат обработени най-накрая.
Растителна защита на овощните дървета в началото на вегетацията
При установяването на признаци на болестта еутипиоза, причинявана от гъба, засягаща дървесината, поразените части трябва да бъдат изрязани до здрава тъкан. При поражения върху кордоните и стъблата може да се наложи изкореняване на лозите. Това важи още повече при заболяване от рак, защото туморите поразяват надземните части, а засега срещу болестта няма надеждни лечебни средства. В миналото такива бяха препаратите на база динитроортокрезол (ДНОК), но поради отровността им вече са забранени за употреба.
След резитба на болни лози инструментите подлежат обеззаразяване. За целта може да послужи 5% формалинов разтвор, както и 75% разтвор на метилов спирт. Използваните обеззаразители също крият опасност от отравяне и това налага предварителен инструктаж на работниците. Всички отпадъци от резитбата трябва да бъдат изнесени от насаждението и изгорени на подходящо място.
Лозите, проявяващи късновъзлие, вероятно са заразени от вируси или фитоплазми. Поставянето на окончателната диагноза може да стане след лабораторен тест, но това е възможно само по заявка в специализирана лаборатория. При доказани вируси и фитоплазми лозите трябва да бъдат изкоренени и унищожени, за да не стават източник на зараза. Потърпевшите стопани на млади лозя могат да се обърнат за обезщетение към доставчика на посадъчния материал.
Мястото на изкоренените лози също подлежи на обеззаразяване. За целта може да бъде послужи разтвор на железен сулфат, познат като зелен камък. В агроаптеките може да бъдат потърсени и съвременни фунгициди за внасяне в почвата. Пръскането на вече изрязаните лози с бордолезов разтвор е необходима предпазна мярка.
Пропуски в режима на температурата и влагата при съхраняването на размножителния материал (присадени лози, калеми и подложки) не бива да има. Това важи за въздуха и пясъка.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
