Гъбните комари, наричани още гъбни мухи или сциариди, са дребни нежни двукрили насекоми от сем.Mycetophilidae и приличат много на комари. Безкрилите ларви от род Sciara живеят по влажни места, хранят се с хифите на гъби и са много сериозни вредители. Нападат разсада и домашните цветя, но запознанството с тях, уви, не е от най-приятните.
Гъбните комари представляват сериозен проблем, независимо от това дали са ларви или възрастни, внесени със заразена почва или ново цвете. Те са едни от най-често срещаните вредители по растенията, отглеждани на закрито, особено при повишена влажност на почвата.
Дребните насекоми често летят пред лицата ни, привлечени от въглеродния диоксид, но не представляват опасност за нашето здраве, но за растенията – да, ларвите са в състояние да повредя сериозно нежните им корени с течение на времето. Те пробиват също тунелчета в основите на стъблата, което води до разрушителни последствия за разсада.
Предвид факта, че се хранят с хифите на различни гъби, насекомите пренасят гъбни фитопатогени – такива като фитофтора и питиум, причиняващи гниене на разсада.
Гъбните комари са вредители с размерите на плодова муха, но по-тъмни на цвят, с дълги крака и чифт прозрачни крила. При заразяване листата започват да пожълтяват, а растенията увяхват.
Възрастните живеят около седмица, но снасят до 300 яйца на влажни, плодородни почви. Етапът на какавидите продължава 3-4 дни, а след това комарите напускат почвата, но не летят далеч, дори при поливане.
Целият цикъл от яйце до възрастно насекомо отнема 3-4 седмици, в зависимост от температурата.
Ларвите са с дължина около един и половина сантиметра, блестяща черна глава и белезникаво телце. Те могат да се видят в почвата, където се хранят с коренови власинки и органични вещества.
В разсада и в саксийните цветя могат да се видят гъбни комари на всички етапи на развитие – яйца, ларви, какавиди и възрастни.
За избавяне от гъбните комари са необходими няколко стъпки.
1. Важна е превенцията – ако използваме готова почвена смес е добре да я поразровим и огледаме. Съдържащата торф почва има голяма вероятност да поддържа жизнения цикъл на гъбните комари.
2. Добавяне на тънък слой пясък – при наличие на проблем повърхността на почвата се покрива със слой пясък (до 1,5 см). Това пречи на възрастните да снасят своите яйца, а същевременно представлява бариера за излизане на повърхността на намиращите се в почвата.
3. Затваряне на дренажните отверстия със синтетична тъкан – като правило насекомите остават на повърхността в почвата на разсада и цветята, но при възможност снасят яйцата си и в дренажните отверстия на контейнерите. Ако имат достъп до тях е желателно да се покрият дъната със синтетична тъкан, защото тези материали свободно пропускат водата, но пречат на гъбните комари да проникнат в почвата.
Не поливайте разсада вечер, за да не хване „черно краче
4. Изсушаване на почвата – при наличие на насекоми първото нещо, което трябва да се направи е да се остави почвата да изсъхне на дълбочина поне 3-5 см между поливанията. Сухата почва убива ларвите и спира развитието на яйцата, като същевременно става по-малко привлекателна за женските, които снасят яйцата.
5. Лепкави капани – класическите жълти лепкави ленти са добър начин да се намали популацията на вредителите. При разсада е добре да се поставят на повърхността на почвата и така ще съберат максимално количество възрастни самки.
6. Капани с оцет – равни количества вода и ябълков оцет се поставят в подходящ съд и се добавя капка течен сапун или препарат за съдове. Затваря се с полиетиленов плик и се правят отверстия в него. Комарите влизат в капана, но не могат да излязат. Поставят се възможно най-близо до контейнерите с разсад или саксиите и съдържанието се сменя през 3-4 дни. Вместо оцет може да се използва бира.
7. Диатомична пръст – това е органичен абразивен прах, който действа ефикасно срещу гъбните комари. Той прилепва към насекомите, обезводнява ги и ги обездвижва. Посипва се на повърхността на почвата, но само тогава, когато е суха, защото в противен случай се овлажнява бързо и не действа. Добре е да се съчетава с посипването с пясък. Диатомичната пръст действа и в борбата с ларвите, тъй като съдържа микроскопични частици силициев диоксид, които ги нараняват физически при контакт.
8. Водороден пероксид (перхидрол или кислородна вода) – смесват се четири части вода с една част 3% разтвор на водороден пероксид. Остава се горната част на почвата да изсъхне и се полива както обикновено. Почвата започва да „шупти“веднага – това е нормално.След няколко минути кипенето се преустановява, защото кислородната вода се разпада на безвредни молекули вода и кислород, но при контакт личинките загиват. При необходимост процедурата може да се повтори.
