Независимо от това как ще се отглежда разсада – в затворени помещения или чрез директна сеитба на открито, винаги трябва да се вземат мерки за качеството на почвата, защото тя може да съдържа патогени, вредители и плевели. Производителите трябва да се справят с много неизвестни – от непредсказуемото време до различните вредители, вируси и гъбички, които представляват сериозна опасност за растенията. Ако някои фактори, каквото е времето, не могат да бъдат контролирани, то подобряването на качеството на почвата е съвсем достъпно.
Една част от патогените се развиват изцяло в почвата, като паразитират по корените или семената, но друга група само презимуват или преминават определен етап от развитието си. Съществуват и друг вид почвени патогени, които се появяват при наличието на определен гостоприемник, но при отсъствието на такъв те образуват устойчиви спори и се запазват в почвата много години.
С обеззаразяването се цели унищожаването на патогените, причинители на сеченето и различните видове кореново гниене, на нематодите, на почвените неприятели и плевелите.
Обеззаразяването на почвата се препоръчва само когато предшестващите култури са били изложени на действието на болести и вредители, зимуващи в почвата. Ако такъв проблем не е наличен, то обеззаразяването ще причини повече вреди, отколкото полза, защото ще унищожи не само вредните, но и полезните организми – от микроорганизмите до червеите.
Физични методи за обеззаразяване на почвата
Физичните методи се основават на термична обработка – директно нагряване или посредством пара. При нагряване до 50 градуса по Целзий загиват нематодите, до 60-71 градуса загиват бактериите и почвените гъбички, а над 82 градуса – вируси, насекоми и почти всички семена на плевели.
За малки количества почва може да се използва печката, като се постави в подходящ съд и се нагрее до 80 градуса, а след охлаждане е готова за ползване. Може да се обработи и в микровълновата фурна, поставена в съд с капак за 90-100 секунди.
Най-ефективно е пропарването на почвата – използва се нагрята вода или директно нагряване от слънцето (соларизация) под полиетилен. Целта е да се получи прегрята пара. Добри резултати се получават при качествено обработена почва.
Слънцето е в състояние да затопли интензивно почвата и на по-голяма дълбочина, но за целта се използва черен или прозрачен полиетилен и овлажняване на почвата на поне 15 см дълбочина. За постигане на максимален ефект са необходими поне 4-6 седмици.
Учени от Тексаския университет твърдят, че при соларизация с използването на брезент за 4 седмици количеството на плевелите намалява приблизително 30 пъти, което е много осезаема разлика.
Соларизацията действа най-добре на глинести почви, защото задържат по-големи количества вода и по-дълго. При песъчливите е необходимо допълнително овлажняване и е най-добре да бъде капково. За количествата влага може да се съди по конденза, образуван сутрин по вътрешната повърхност на полиетилена.
Важно е да се знае, че при соларизацията загиват всички организми и добавянето на естествен тор и компост се прави след приключване на процеса.
Химични методи
За обеззаразяване на почвата се използват следните фунгициди:
– Базамид гранулат – внася се във влажна почва чрез фрезуване при температури над 10 градуса, влажност 70-75% и действа срещу гъби, нематоди, почвени насекоми и плевели;
– Формалин със съдържание на формалдехид 40% – внася се като воден разтвор в съотношение 1:25 – 1:50 (до 10 л/кв.м) и действа срещу бактериоза и сечене;
– Син камък – 2% разтвор;
– Купроцин – 4 гр/кв.м;
– Ридомил 25 ВП – 1 гр/кв.м.
Семената на зеленчуците също се обезаразяват, както инструментите и даже градинските маркери.