И за опитния градинар определянето на точния момент за сеитба на разсада за ранни домати често е задача с повишена трудност, а какво ли остава за любителя, още повече ако е начинаещ. Въпросителните са много. Едната е, да речем, дали пролетта няма да избърза или пък ще закъснее? Ако избърза, разсадът няма да е готов, закъснее ли пък, ще прерасне, а прераснал разсад трудно се сади, трудно се прихваща. От друга страна пък дворната градина със своя микроклимат предлага по-различни условия отколкото откритата площ на полето. В двора пролетта сякаш настъпва малко по-рано, според изложението и защитата от ветрове. А възможностите пък за отглеждане в култивационни съоръжения, като пластмасовите оранжерии и тунелните покрития, изместват сроковете за сеитба в доста широки граници.
Практиката все пак е утвърдила ориентировъчни срокове за сеитба на разсада за ранни домати, които заслужават внимание. Когато доматите ще се отглеждат в оранжерии с двойно покритие (едното е тунел) в най-южните райони на страната семената се засяват през втората десетдневка на януари, а за оранжериите с единично покритие – през третата. За останалите райони на Южна България сроковете са съответно през третата и първата на февруари. На север от Балкана в началото на февруари се засяват семената за оранжерии с двойно покритие, а 7-10 дни по-късно и за единично.
Защо разсадът домати става виолетов
Разсадът за ранни домати, отглеждани на открита площ, се засява около 10-и февруари в Южна България, а в Северна България - около 20-ти. От по-късни сеитби, през март, се получава средно ранно производство.
Надежден ориентир за срока на сеитбата в конкретния район е средната дата на последния пролетен мраз. Информация за нея има в най-близката метеорологична станция, но обикновено се знае от местното население като резултат от дългогодишни наблюдения и често се свързва с религиозни празници и различни народни обичаи. До този момент разсадът трябва да е на 60 дни. Ако е отгледан правилно и при добри условия, няма да е прераснал, няма и да е недорасъл.
Четирикратно се вдига държавната помощ за хладилници за плодове и зеленчуци
Предвидливият стопанин отглежда малко повече разсад отколкото е необходим за определената площ, да речем 30 на сто повече. Това е т. нар. резервен разсад. В рамките на този резерв той засажда на открито преди да е отминала опасността от пролетни мразове. Измръзнат ли растенията, ще е спокоен, че ще възстанови щетата.
Разсадът за ранни домати се отглежда на два етапа. Първият е т. нар. гъст разсад. Израсналите нагъсто растения впоследствие се засаждат на по-големи разстояния (10х10 см) едно от друго, т. е. пикират се и това вече е пикираният разсад. Така на по-малка площ в началото се отглеждат с по-малко разход на топлина повече растения. За пикирания разсад разходът на топлинна енергия относително намалява, защото и времето омеква.
Интересен холандски метод за пикиране на домати
Много любители засяват семената в пластмасови саксийки, често кофички от кисело мляко, и така избягват пикирането. Няма нищо лошо в това, щом имат възможност да отопляват още в ранна възраст младите растения на толкова голяма площ. Но работата е там, че в една саксийка обикновено засяват по 3-4 пък и повече семена от страх да не би някое и друго от тях да не поникне. Но най-често поникват. Тогава оставят едно растение, а другите унищожават. Икономически по-изгодно е да засяват по едно семе. При кълняемост над 90%, а фирмите производителки на семена гарантират по-висока, съвсем излишно е подобно застраховане. Ако ще им трябват примерно 100 растения, логично е да си осигурят 10-15 саксийки повече като резерв, отколкото да засеят във всяко по две, да не говорим за по три семена. Не са евтини.
Всеки стопанин отглежда толкова разсад, колкото смята, че ще му трябва. За 100 кв. метра са му необходими 2,5-3 г 
семена. Може и малко повече според преценката му за резерв. За по-големи площи с ранни домати разсадът може да се отгледа в оранжерии с техническо отопление или в парници с биотопливо, разположени в пластмасови оранжерии без допълнително отопление. За малките нужди на дворната градина подходящи за разсада са пластмасовите или дървени сандъчета. Те лесно могат да се преместват на по-топло или на по-хладно, както и на по-светло или по-сенчесто място според конкретните нужди.
Добра хранителна среда за разсад се приготвя от равни части почва, прегорял оборски тор и чист речен, не много ситен пясък. Най-общо съотношението почва - тор - пясък е 1:1:1. Имат се предвид обемни части, а не тегловни, напр. кофа почва, кофа тор и кофа пясък. Не бързайте да я правите по тази рецепта. Съотношението може да бъде съответно и 1:2:1 или 2:1:1. Песъчлива ли е почвата, количеството на пясъка може да бъде по-малко, дори излишно. Повече оборски тор се добавя, когато почвата е бедна. Освен това той я прави по-рохка и влагоемна, по-достъпна за въздуха. С тази цел се е наложила и употребата на торф. Макар той да не обогатява смеската с хранителни вещества, подобрява физичните й качества. Добавката на торф и пясък е особено наложителна, ако почвата е тежка и глинеста. Най-подходящата почва за направа на смеската е глинесто-песъчливата чимовка, т. е. от затревени площи. Не бива да се използва пръст от градината или от места, където през последните години са отглеждани зеленчуци, защото носи заразата на различни болести по зеленчуковите растения. Готовата смеска трябва да е влажна, но не много. Стисната в дланта следва да се оформя, а не да се разсипва, но не и да лепне по дланта.
Най-лесно ще засеете семената, като ги разпръснете и ги покриете с малко почва. Най-лесно, но и най-неправилно. Те ще никнат неравномерно, на места растенията ще са много нагъсто, ще си пречат, стъблата им ще бъдат дълги, нежни, крехки и податливи на болестта сечене. Така е при разпръснатата сеитба. По съвършена е редовата. Как най-лесно ще я постигнете, без да имате специална редосеялка?
За очертаването на редовете много удобен ще е предварително приготвеният маркир, голям според мястото му на употреба – сандъче или голяма леха. Ако нямате, може да очертаете редовете с ръба на летва, като я притискате към гладката почвена повърхност през 3-5 сантиметра. Ако ли пък и това ви се види трудно, очертайте ги с върха на пръчка. Независимо дали ще засявате на голяма леха или ще използвате малко сандъче, добре приготвената и насипана пръст за разсада трябва да е с идеално равна повърхност. За целта заглаждате и притъпквате леко с дъска. Така ще осигурите еднакво легло за всички семена. След това притискате маркира, за да очертаете редовете, и го премествате на нова позиция. Семената положете на сантиметър-два едно от друго в реда. Няма да ви отнеме много време. След това ги покрийте с 1,5-2 см пласт торопочвена смеска и полейте с пулверизатор или с гръбна пръскачка, ако е голяма леха.
Правило е до поникването да се поддържа по-висока температура. След поникването тя се понижава съответно на 13-14 градуса. Това се прави с цел растенията да не израстват бързо и да не се изнежват. През това време на забавен растеж нарастват по-бързо корените, но за целта е добре температурата на почвата да е малко по-висока. Това може да се постигне, ако при домашни условия отглеждате разсада не върху циментов пода, а на маса или дървен стелаж, където почвата ще акумулира повече топлина и ще я запази в часовете, когато понижавате въздушната температура. След този период от 7-12 дни температурата се повишава на 18-20 градуса. Това за доматите е благоприятната топлина в слънчеви дни, но в облачни трябва да се понижи с 2-4 градуса, според облачността, а през нощта – с още 2-3 градуса. След пикирането температурният режим следва същата последователност, но с 2-3 градуса повече. Около две седмици преди разсаждането разсадът в тихи и сравнително топли дни трябва да е открит, а няма ли опасност от слани, да нощува също на открито. Това допринася много за закаляването му и безпроблемното му прихващане в градината.
