Колкото повече гледаме пошлия филм, режисиран от администрацията, за това какви врагове на народа били българските биопроизводителите, като ги тровели с фалшиви храни, толкова повече се сещаме за онази велика повест на Джон Стайнбек „За мишките и хората“, писана в далечната 1937 година, с която американският класик описва взаимоотношенията в един безчувствен свят, където „вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така? Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”
Поводът за тези размисли е жалко приключилият вчерашен опит на администрацията от министерството на земеделието да изкара биопроизводителите като неконтролируеми субекти, които видите ли пускали на пазара фалшиви храни с пестициди, а те, чиновниците от ведомството, са онези „бдителни контрольори, които действали правилно за гарантиране на качеството на българската биопродукция“. Така прозвуча прокламацията, изпратена до медиите преди вчерашния протест на биоземеделците в София, която трябваше да отвлече вниманието от същността на проблема между бизнес и администрация, заради който хиляди биопроизводители са пред заплахата от спиране на бизнеса.
Само че, ако чиновниците са „мишкували“, мислейки си, че „вече рядко се случва двама души да се подкрепят в тоя мръсен свят”, както пише Стайнбек, този път бизнесът опроверга митологемите. Защото на протеста дойдоха не само фермери, но и преработватели и търговци, чийто бизнес е пред провал заради неграмотните нормативи, излезли от конвейра на това министерство. И така бизнесът доказа, че българинът все пак може да се обедини в името на своята правота, а в случая с българските биопроизводители да покаже как чиновническата наглост излезе извън контрол.
Ако проследим протестите на отделните сектори от земеделието през последните 15 години, ще видим, че биопроизводителите са хората, които изключително рядко прибягват до крайния метод за търсене на справедливост - с излизане на улицата. Този път обаче търпението преля, защото от 2015 година досега администрацията в министерството на земеделието по никакъв начин не е показала разбиране за това как се прави този бизнес, как се контролира и как се подпомага. Всички знаем, че по отношение на европейското подпомагане парите за този сектор свършиха заради поредните схеми с фирми, близки до властта, които едва ли произвеждат биологична продукция, но пък получават субсидии не за плодове и зеленчуци, а за зърнени култури, посочиха вчера по време на протестите фермери от страната.
От позицията на силата чиновниците непрекъснато гледат да набедят реално работещите хора от сектора в измами, вместо да потърсят истинските причини за ниския имидж, с който родното производство се ползва в Европа. Вчера земеделският министър Румен Порожанов изплю камъчето за крайно негативното си отношение към родния бизнес, като заяви как българските биохрани били първи в списъка на европейската система „Офис“. Тази система се поддържа от европейските потребители, които при проверка на купени биохрани установяват остатъци от пестициди и други химикали в храни, продавани на техните пазари. Странно е, г-н министре, че досега в този списък са открити не 300, а само 30 български биохрани, неотговарящи на евростандартите и затова би било твърде лесно за министерството като контролиращ орган да установи кои сертифициращи организации са пуснали тези 30 храни на пазара в ЕС. Подобна проверка би отнела само седмица и би премахнала подозрението, наложено от администрацията върху огромната маса от съвестно работещи биофермери, които нямат нищо общо с шепата мошеници, заради които цял един сектор вече трета година се гърчи под неописуемия административен натиск на чиновници, пишещи една след друга все по-калпави наредби.
Именно това изкара на протест биофермерите от цялата страна, които повече от половин година безуспешно се опитваха да докажат колко рестриктивна е последната наредба, изфабрикувана от агрочиновниците през септември 2018 г., заради която ударите върху бизнеса се сипят един след друг. И която много скоростно беше прекроена от чиновниците броени дни преди протеста на 9 април, доказвайки правотата на стачкуващите по отношение на безпрецедентната разправа с бизнеса.
Огромният въпрос е защо при смешно повтарящите се лъжливи декларации от страна на това ведомство как биопроизводството било сред приоритетите на държавата, бизнесът трябваше да излезе на протест, за да докаже своята правота.
Защото след този скандал ще последват маса съдебни процеси от страна на бизнеса срещу администрацията, чието производство може и да умре заради действията, нанесени върху някои от сертифициращите организации. Със сигурност тези съдебни процеси ще бъдат спечелени от бизнеса, само че масовият потребител няма да чуе за това какви пари ще похарчи държавата, защитавайки нескопосаната си администрация. За кой ли път, биха казали хилядите земеделски производители, минали през подобни съдебни битки през последните десетилетия.
