Някои видове млека от растителен произход се оказват по-вредни от традиционното краве мляко, сочи изследване на британската обществена организация Action on Sugar, която проучва въздействието на захарта върху човешкия организъм, цитирано от местния ежедневник „Дейли Телеграф”.
Изводът се налага, след като специалисти от Action on Sugar проучили колко сладко е съдържанието на популярните топли напитки в кафенетата във Великобритания. Резултатите показват, че напитките с добавени вегетариански видове мляко като овесено и оризово-кокосово съдържат много повече захар, отколкото приготвените с обикновено краве мляко. В някои напитки с овесено мляко, например в най-голямото лате на Starbucks, изследователите открили сладко съдържание, отговарящо на 23 чаени лъжички захар. Изпиването на тази напитка е равносилно на изяждането на 4 шоколадови кекса или поемането на 3 кенчета Coca Cola наведнъж.И други популярни напитки с вегетариански млека се оказали много по-сладки от вариантите им с обикновено обезмаслено мляко.
„Потребителите, които искат да заменят традиционното мляко в напитките, може да се шокират като разберат, че много заведения използват предварително подсладени алтернативни видове млека. Често информацията за енергийните стойности на напитките е много трудно откриваема и се оказва достъпна само на уебсайтовете на заведенията”, изтъква Кейтрин Дженър, директор за провежданите от Action on Sugar кампании. По думите й в повечето случаи хората неволно поемат прекомерни количества захар само защото върху напитките липсват специални обозначения. Вина има и разпространеното напоследък мнение за ползата от алтернативните млека, смята тя.
През юли базираната в Лондон компания за пазарни проучвания Mintel установи, че най-малко 25% от британците предпочитат млека на растителна основа, като най-големите им почитатели са младежите между 16 и 24 години – 33% от тях вече са сменили кравето мляко с бадемови, соеви или кокосови аналози. При това 37% от преминалите към растителни млека са посочили, че причината за избора им е грижата за собственото им здраве. За други 36% промяната е обусловена от факта, че животновъдството въздейства неблагоприятно върху околната среда и по този начин ще допринесат за опазването на природата.
