За да има пълна прозрачност по скандалните заменки за гори, от които държавата загуби милиарди левове, е редно министерството на земеделието да публикува оценките на всеки имот от 103-те сделки, обявени вчера от земеделския министър Десислава Танева. Само така ще стане ясно как е формирана сумата от 80 млн. лв., която държавата възнамерява да си потърси, „което със сигурност би било едно забавление за фирмите за имоти в страната“. Това посочи в интервю за БНР представителят на природозащитната коалиция „За да остане природа в България“ Тома Белев по повод решението на държавата да си възстанови едва 80 милиона лева от 103 фирми и лица, придобили горски имоти на силно занижени цени в периода от 2007 до 2009 г.
Като експерт, който следи проблема от неговото зараждане, Белев припомни, че схемите със заменките започнаха много по-рано, като пикът беше между 2005 и 2009 година. Особено активни бяха 2005 и 2006 г., които бяха разкрити от представителите на екологичните организации, без ефект от страна на управляващите. Известно е, че много преди членството агроминистерството масово заменяше апетитни терени около курортите или големите градове, където впоследствие се изградиха голф игрища, затворени комплекси и хотели, при които заменените гори бяха спазарени за стотинки. Пример за това са хилядата декара край Балчик, за които държавата получи няколко милиона лева, а година след това при ипотекиране на същата земя банката оцени имота на 150 милиона лева, припомни Белев.
Държавата се задейства и реши да търси отговорност само за периода, в който България стана членка на Европейския съюз между 2007 и 2009 г., след като Европейската комисия заплаши страната ни с наказателна процедура за неправомерна държавна помощ. Това стана преди 5 години, в резултат на което с конкурс беше избрана държавната фирма „Агролеспроект“, която направи съответните разчети за щетите, нанесени на бюджета. Проблемът е, че горите са оценявани от горскостопанска гледна точка, затова и цените са били в пъти по-ниски от пазарните.
Вчера министерството на земеделието оповести списъка с фирмите и гражданите, чиито заменки се определят като недопустима държавна помощ. Колко време ще текат процедурите по обжалване на исканията на държавата, не се наемат да прогнозират дори държавните чиновници. Всичко това поражда огромни съмнения, че и през следващите 10 години ще се постигне някаква справедливост по казус, вината за който безспорно е на управлявалите земеделието преди 15 години.
