Най-предпочитаната почва е песъчливо-глинестата. Но тя не бива да се аерира излишно, т.е. да се прекопава и да се разрохква много, защото ще се наруши нейната структура. От песъчливо място лесно се измиват разтворените органични и минерални вещества - това трябва да се има предвид при поливки, силни валежи и придошли води.
Тежката почва пък задържа водата и лесно се вкисва. Такива почви имат нужда от редовно окопаване. Не бива да се притъпква, т.е. да се уплътнява много преовлажнената почва, защото ще се разруши нейната структура. Подобрява се, като се добави допълнително към годишната норма на оборски тор още 10 кг на 1 кв. м.
Как да оздравите почвата със сидерати за домати!
Да се прекопава може само „узряла почва", която е още достатъчно влажна, но вече добре се разпада на бучици. Прекопаването както на сухата, така и на преовлажнената почва силно разрушава нейната зърнеста структура.
В почвата трябва да има достатъчно количество калций и магнезий, които образуват трудно измиващи сё с вода органични съединения и помагат да се образува относително стабилен хумус.
Реакцията да е близка до неутрална. Тогава се създават благоприятни условия за съществуване на полезните микроорганизми. Благодарение на тях се образува стабилен хумус. Затова почвата винаги трябва да е умерено влажна. За полезните микроорганизми най-благоприятна е температура на почвата от 10 до 15 градуса.
Редовно да се внасят органични торове. Най-добре всяка година по малко, отколкото веднъж на няколко години.
Разпределението на хумуса и на микроорганизмите не е равномерно - най-много са в горния слой. Затова не бива мястото да остава „голо", може да се засее с трева или сидерати.