Карантинния срок е времето от последното пръскане до пълното разпадане на препарата. След това време продукцията - плодове, зеленчуци, семена, фуражи, не съдържа остатъчни количества от препарата и може да се консумира от хората и животните без опасност за тяхното здраве.
Въз основа на точни изследвания карантинният срок за всеки препарат е определен и даден. ТОЙ ТРЯБВА МНОГО СТРОГО ДА СЕ СПАЗВА! Трябва също да се знае, че за един и същ препарат при различните култури карантинният срок може да бъде различен.
Карантинният срок обаче не определя срока, през който трябва да се пръска срещу болести и неприятели. Сроковете за пръскане зависят от степента на появата и от развитието на вредителите. Информация за тях дават Районните служби по земеделие в страната.
Когато избирате препарати, е от значение и тяхната отровност. Тя се определя от така наречената средна летална доза, която се означава като ЛД50. Колкото по-ниска е леталната доза, толкова препаратът е по-силно отровен. Подходящи за използване в широката практика са средно отровните препарати с летална доза от 100 до 1000 мг/кг и слабо отровните с летална доза над 1000 мг/ кг живо тегло на плъх.
Според начина, по който действат, растителнозащитните препарати се разделят с следните групи:
Контактни - те действат, когато дойдат в пряк контакт с причинителите на болести по растенията (гъби, бактерии). При неприятелите, когато попаднат директно върху тях или върху храната, която поемат.
Системни - препаратите проникват в цялото растение чрез корените или листата. Не се измиват от дъждовете, ако са минали 2-3 часа след пръскането, и имат по-продължително действие.
Проникващи - при пръскане навлизат през епидермиса на листата, но не се разнасят в останалите части на растението.
