Миналият месец юли се превърна в поредното доказателство за мащабите на климатичната криза, в която се намира светът. Данните показаха, че юли е бил най-горещият регистриран месец в историята, измествайки от тази позиция дори юли 2016 г., когато имаше силно влияние на явлението Ел Ниньо. Програмата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“ анализира данните за температурата от цялата планета. Резултатът показа, че този месец е бил с около 0,56°C по-топъл от средната глобална температура в периода между 1981 и 2010 г. Екстремните жеги доведоха до най-високите температури в Аляска, улесниха безпрецедентните пожари в Арктика и предизвика масово топене на ледената покривка на остров Гренландия.
„Годините между 2015 и 2018 са били четирите най-топли в човешката история. Ако продължим да увеличаваме емисиите парникови газове, които оказват негативно въздействие върху температурите на Земята, ще продължим да отбелязваме и такива рекорди“, посочи Жан-Ноел Тепо, ръководител на програмата „Коперник“.
Водата като „защита“ от високите температури
Най-надеждното средство за противодействие на горещите вълни и жегите е водата, която застрашително намалява. Ново проучване на Световния институт по ресурсите установи, че от 1960 г. насам изземването на водата в глобален мащаб е нараснало двойно заради засилващото се търсене – предимно за нуждите на земеделието и промишлеността. Институтът публикува и изследване на най-силно изложените на воден стрес държави. Оказа се, че 17 страни – дом на една четвърт от световното население, са подложени на „свръхвисок воден стрес“. По-голямата част от държавите в Южна Европа като Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия, както и традиционно дъждовната Белгия, попадат в категорията на страни с „висок воден стрес“, включваща 44-те най-засегнати държави на планетата. Това означава, че техните водни ресурси намаляват със средно 40 % на годишна база. България се нарежда на 54-о място по нива на воден стрес в света.
Природозащитната организация WWF предупреждава, че водният стрес представлява сериозна заплаха за човешкия живот, поминък и бизнес стабилност. Причината е, че нарастването на населението, социално-икономическото развитие и урбанизацията увеличават потребността от вода, докато климатичните промени влияят на динамиката и количеството на валежите.
Дванадесет от 17-те страни, които са най-силно изложени на риск от липса на вода, се намират в Близкия Изток и Северна Африка. Районът е горещ и сух, а промените в климата представляват допълнително предизвикателство за тях. Световната банка установи, че в резултат от това тези държави ще претърпят икономически загуби на стойност между 6 и 14 % от БВП до 2050 г.
За да ограничим нивата на водния стрес WWF съветва:
да повишим ефективността на селското стопанство, което днес е отговорно за 40 % от общото количество вода, използвана на годишна база. Земеделските производители биха могли да се ориентират към семена, които се нуждаят от по-малко вода и да подобрят техниките си за напояване, използвайки прецизно поливане;
да консумираме разумно и ограничим количеството храна, което изхвърляме. Към момента то се оценява на 33 % от произвежданото в световен мащаб;
да инвестираме едновременно в „сива“ и „зелена“ инфраструктура. Тръбите и пречиствателните станции могат да работят в тандем с влажните зони и здравите водоеми за справяне с проблемите на водоснабдяването;
да спрем да мислим за отпадъчните води като за „отпадъчни“. Повторната им употреба създава нов водоизточник. В тези води съществуват полезни ресурси, които могат да се събират, за да се намалят разходите по пречистване на водата.
