Кръвната въшка е опасен вредител по ябълката, който може да бъде открит и по крушата. Това насекомо развива над 10 поколения годишно. Зимува като ларва под старата напукана кора, по кореновата шийка и върху по-горните корени, както и в други места -пукнатини, мразобойни и др., служещи като укрития в неблагоприятния сезон.През пролетта, когато средната дневна температура на въздуха надвиши 5 ̊ С и започне сокодвижението в излизащите от покой дървета, въшките напускат местата на зимуване и се разселват по клоните. При това ларвите предпочитат наранените места, където има засилено образуване на нова тъкан. Хранят се, смучейки сок от нападнатата тъкан. В мястото на нападението могат да се образуват подутини, тумори и пукнатини. Новият прираст е изтощен и в края на вегетацията е неподготвен за новата зима. Пукнатините са възможен вход за причинители на болести.
Постепенно върху тялото на лаврите се образува покритие от восъкоподобни власинки. Това покритие с времето става по-плътно и защитава насекомите от неблагоприятните външни условия. Развитието на една ларва завършва за около три седмици. След това те се превръщат в безкрили женски, които подновяват размножителния цикъл. Новото поколение образува плътни колонии.
В края на лятото, когато условията за хранене по надземните части се влошат, въшките преминават към кореновата система, където продължават да се хранят. Така вредата от тях продължава. Стопаните на овощни разсадници трябва да бъдат много бдителни за опазването на растенията от кръвната въшка в маточниците и питомниците. Опасността от вредителя нараства, когато има благоприятни условия за неговото размножаване и развитие. Такъв е температурният интервал 20 - 25̊ С на въздуха при влажност 60 - 80%. Развитието на многобройни лакомци след силна резитба също подобрява възможностите за изхранване и размножаване на вредителя. Продължителните горещини и засухата повишават смъртността в неговите колонии. Понижаването на температурата под - 17̊ С е гибелно за въшките, останали да зимуват по надземните части на дърветата.
Нападението от кръвни въшки е своеобразен показател за подготвеността и бдителността на овощаря в областта на растителната защита. Употребата на инсектициди е крайна мярка, която не води до бърз успех поради високата плътност на вредителя и неговото защитно покритие. Допълнителната трудност създава и подземния живот на насекомото. Така високата агротехникастава първостепенно условие за избягване на пораженията от кръвната въшка. Резитбите за оптимално оформяне и гъстота на дървесната корона подобряватпроветряването и влошават условията за живот на вредителя. Почистването на старата напукана и отделяща се кора, заглаждането на раните и обрабопката им с подходящи мехлеми или бои, както и зимното пръскане с растителнозащитно масло са предпазни мерки с много добър резултат.Изборът на сорт за нова градипа също има значение, защото сортове като Белфльор, Ландсбергска ренета, Цар Александър и др. са по-предпочитани от кръвната въшка.
Пряката химическа борба с инсектициди е крайна мярка, както и внясянето на продукти за растителна защита в коренообитаемия срой. Изборът на инсектицид и начинът на употребата му трябва да станат след съвет със специалист по растителна защита. Важно условие е спазването на карантинните срокове при провеждането на химическата борба за опазване на плододалите дървета.
Доц. д-р Антоинй Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров“, София
