Кръвна въшка по ябълката

Появата на бели, пухкави, влакнести купчинки по клонките и в пукнатините на кората е много характерен признак, че ябълковите дървета са нападнати от кръвната въшка (Eryosoma lanigerum). Тя е познат опасен неприятел на ябълката, разпространен повсеместно у нас. По крушата се среща рядко.
Кръвната въшка принадлежи към групата на листните въшки – Aphidae, но вреди по различен начин. Развива безкрили и крилати форми. Тялото на безкрилите въшки има яйцевидна форма, дълго до 2 мм, оцветено червено-кафяво. От горната страна то е покрито с тънки, дълги, бели восъкоподобни власинки, които им придават пухкав вид. При смачкване от тях се отделя червена течност, от което идва и тяхното наименование. Крилатите женски са с тъмнокафяво тяло и имат снопче бели, восъкоподобни власинки на края на коремчето.
У нас кръвната въшка се размножава само по безполов начин и развива голям брой поколения (до 12-15). Зимува като млада ларва под напуканата кора, в открити рани, пукнатини в различни укрити места по клоните и стъблото, понякога и по плитките корени. При настъпване на пролетта ларвите се раздвижват, започват да се хранят, нарастват и се превръщат във възрастни женски, които по безполов начин раждат младите ларви. Развитието на отделните поколения протича за 20-25 дни. През лятото се появяват крилати въшки, които се разследват и преминават по нови дървета. През есента ларвите от последното поколение остават да зимуват.
При намножаването си въшките се заселват по младите клонки, по кората на клоните и стъблото, понякога и в основата му до корените. По тях те образуват многобройни плътни колонии. Въшките смучат сок от нападнатите части. От направените убождания кората се напуква, появяват се рани. По-късно засегнатите тъкани се разрастват, надебеляват и се образуват тумори, понякога доста големи. При по-силно нападение засегнатите клони изсъхват, дърветата отслабват и стават податливи на повреди от ниските зимни температури. Тези повреди са особено опасни за младите ябълкови дървета.