Комплексни са причините, предизвикващи върхово гниене при доматите. Последните години изследователите стигнаха до единното мнение, че болестта има неинфекциозно начало, последвано от инфекциозен стадий. Заболяването засяга още пипера и патладжана.
Прояви на болестта
Върховото гниене при доматите като правило засяга зелените плодове по време на тяхното формиране и развитие, отглеждани както в закрити съоръжения, така и на открито. Болестта допринася за ускорено узряване на доматите.
Първите, най-ранните плодове са най-силно засегнати.
В началните етапи на развитие на болестта на върха на плода се появява воднисто петно, което много бързо потъмнява. С времето поразената тъкан заема все по-голяма площ и се деформира, в резултат на което върхът на плода става плосък, а по-късно и вдлъбнат.
При понижена влажност болните плодове имат твърда консистенция. В условията на повишена влажност на въздуха заразената тъкан потъмнява и се размеква. Тези плодове по-късно загниват и окапват. Върху загниващите участъци се развиват гъби (сапрофити), образуващи петна в различни нюанси - кадифено черно – при наличие на гъби от рода Alternaria; от бяло до розово – при наличие на Fusarium; светлосив или сиво-зелен при наличие на Penicillium.
Болестта може да бъде предизвикана от:
– внасяне на повишени дози азот до началото на плодододаване;
– дефицит на калций и фосфор в хранителните разтвори и почвата;
– висока киселинност на почвата или хранителните разтвори (рН<6);
– недостиг или излишък на влага.
На силни поражения от болестта са подложени доматите, отглеждани на леки, песъчливи почви с ниска влагоемкост.
Върховото гниене се появява често и при растения, отличаващи се с висока енергия на растеж, голяма листна маса и едри плодове.
Комбинацията от висока температура и ниска влажност на въздуха води до значително разпространение на болестта.
Дефицитът на калций или наличие на пречки за усвояването му, причинява върхово гниене.
Доматите с кръгла и овална форма са по-малко застрашени от върхово гниене.
Мерки за борба с болестта
1. Регулярно и равномерно поливане.
2. Създаване на оптимални условия за хранене на растенията – в случай на недостиг на калций, внасянето му се осъществява кореново или листно .
3. Внасянето на фосфорни торове намалява чувствителността на плодовете към заболяването.
4. Киселинността на почвата и хранителните разтвори е необходимо да се довеждат близо до оптималната стойност (рН 6,2).
5. Създадените условия за развитие на доматите не трябва да способстват прекомерното развитие на зелена маса. По време на формиране на храстите е необходимо да се установи баланс между количеството листа и плодове.
