Докато температурите в цяла Европа се покачват, а националните правителства обмислят спешни мерки за справяне със засушаванията, ново изследване на природозащитната организация WWF алармира, че лошото управление на водните ресурси допълнително влошава ефекта от климатичните промени.
Същевременно държавите-членки не просто подценяват ролята на реките, езерата, влажните зони и подземните води, но продължават да настояват Европейската комисия да отслаби единствения инструмент, който може да ни помогне да се справим със засилващия се натиск – Рамковата директива за водите (РДВ), приета през 2000 г.
България е сравнително бедна на повърхностни водни ресурси. Те съставляват едва 0,3% от територията на страната, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. Освен това България попада в географски ширини, чувствителни към климатичните промени, което оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите и се отразява пряко върху хидрологичния режим на реките. За съжаление, опазването на водните ресурси не е много популярна тема у нас. Свикнали сме да приемаме водата за даденост без да осъзнаваме, че този толкова ценен ресурс е ограничен и подложен на огромен натиск, в резултат от прекомерната му употреба и негативните последици от климатичните промени.
Приета директива се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, както и за най-мощния лост на гражданското общество и индустрията за силна и амбициозна защита на водите. Тя изисква от държавите-членки да приведат в добро състояние водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г. Преди повече близо 2 години обаче Европейската комисия започна проверка на готовността за прилагане на тази директива. Много държави-членки и лобистки групи използват този процес, за да настояват за мащабни промени в законодателството, които биха имали пагубни последици за сладководните екосистеми в Европа.
Сладката вода е един от най-ценните ресурси на нашата планета, но бързо се изчерпва. Въпреки огромната роля, която играе в нашия живот, в икономиката и в природата едва 1% от водата по света е сладка и достъпна. И този 1% е под заплаха, смятат от WWF. И предупреждават, че неустойчивото използване на водните ресурси застрашава тяхното бъдеще и прави екосистемите все по-неспособни да реагират на климатичните промени.
Добрата новина е, че лошото управление на водите може да бъде коригирано чрез пълното прилагане на Рамковата директива за водите. Тя следва да гарантира за по-устойчиви екосистеми, които са в състояние да поддържат вода с достатъчно добро качество дори и по време на сухите периоди.
Климатичните изменения, нарастването на населението и променящите се модели на потребление подлагат на все по-голям натиск сладководните екосистеми. Сушите стават все по-дълготрайни и Европа не прави изключение. Последните данни показват, че дори най-северните държави на континента отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света.
WWF напомня, че днес 60 % от повърхностните води в Европейския съюз не са с добри качествени показатели. На практика всички европейски реки са канализирани или преградени с язовири, за да се увеличи капацитетът им за осигуряване на вода за нуждите на населението и бизнеса. Само селското стопанство е отговорно за 40 % от общото количество вода, използвана на годишна база. Освен че доставят ограничено количество вода, язовирите нарушават естествения баланс на сладководните екосистеми. Това може да доведе до екологични кризи като тази в Кейптаун през 2017 г., която принуди хиляди хора да се редят на опашка за дневния си прием на вода.
За да опази директивата от отслабване, WWF заедно с още над 130 организации от неправителствения сектор проведоха кампания „Живи реки“, която обедини над 375 000 европейски граждани. Огромният граждански интерес превърна публичната консултация за водното законодателство в трета по големина в историята на Европейския съюз. Гражданите призоваваха Европейската комисия да не променя законодателството на ЕС. Кампанията се проведе от октомври 2018 г. до март 2019 г. и вдъхнови хиляди хора да се застъпят за европейските водни басейни, както и за силния закон, който ги защитава. Окончателното решение за бъдещето на европейският закон, който опазва сладките води на континента, се очаква да излезе през първата половина на 2020 г.
