За поредна година вносът на пресни плодове и зеленчуци спрямо година по-рано продължава да расте и това се вижда от агростатистиката за периода януари - август 2026 г. За осемте месеца вносните зеленчуци имат ръст от 9,7%, достигайки 226,8 хил. тона. При плодовете състоянието е още по-отчайващо – 19,4% ръст, с внесени 321,6 хил. тона.
Ще припомним, че заради ниските изкупни цени на българските плодове и зеленчуци фермерите това лято не само че не стигнаха до потребителите, но тонове праскови, череши и сливи останаха необрани по дърветата. И всичко това заради нелегалния внос, който остава основният проблем за родните земеделци.
Сравнението с миналата година показва, че за осемте месеца на миналата година в страната са влезли 206 788 т зеленчуци и 269 351 т плодове. Ще припомним, че импортът на зеленчуци през цялата 2024 г. възлизаше на 280 605,9 т, а през цялата 2025 г. нарасна до 311 355,8 т.
При плодовете данните за 2024 г. са за внесени 398 069,5 т, а за цялата 2025 г. нарастват до 413 988,8 т.
Единствената добра новина е, че докато за осемте месеца на 2025 г. сме експортирали едва 45 778 т плодове, износът за осемте месеца на 2026 г. скача повече от два пъти, достигайки 101 651 тона. Той обаче се дължи на реекспорта, защото страната ни изнася цитрусови плодове в немалки количества.
Лек ръст отбелязваме и при износа на зеленчуци, но той не е така изявен като при плодовете. Експортът за миналите осем месеца е в размер само на 25 957 т, докато от януари до август тази година сме изнесли 39 070 т домати и други зеленчуци.
При традиционно внасяните в по-големи обеми зеленчуци за 8-те месеца на тази година се наблюдава сериозно повишение на годишна база на доставките на картофи (+42,6%), сладки пиперки (+25,5%) и краставици и корнишони (+10,9%). Повече са и влезлите отвън количества, моркови и репи (+11,1%), гъби (+15,9%), зеле (+25,1%) и марули (+29,6%).
Понижение се отчита при импорта на домати (-3,5%), лук и шалот (-6%), патладжани (-6,4%), карфиол и броколи (-11,4%), тиквички (-19,1%) и бобови зеленчуци (-47,2%).
Малко над 44% от целия внос на пресни плодове за осемте месеца на 2026 г. се формира от цитрусови плодове и банани - общо 142,6 хил. тона, с 28,1% повече в сравнение с аналогичния период на миналата година. Доставките на ябълки продължават да заемат сравнително голям дял от 9%, като отбелязват повишение с 10,2% на годишна база до 28,9 хил. тона. Сред останалите плодове с по-значими кколичества, повишение се наблюдава при ягодите (+15,7%), крушите (+18,1%), боровинките (+55,1%) и черешите (близо седем пъти). Същевременно намалява вносът на черупкови плодове (-3,3%), киви (-3,7%), праскови (-5,4%), дини (-7,3%), грозде (-11,2%), пъпеши (-22,6%), сливи и трънки (-66,3%) и дюли (-86,1%).
За първите осем месеца на 2026 г. увеличението на експорта на пресни зеленчуци се дължи основно на отчетения ръст на пратките с домати (повече от два пъти) и сладки пиперки (със 78,6%).
Над нивата отпреди една година са и реализираните извън страната количества краставици и корнишони (+1,7%), бобови зеленчуци (+7,3%), сладка царевица (+31,6%), моркови и репи (+42,6%) и марули (над четири пъти). Съществено намаление се наблюдава при карфиола (-77,1%), зелето (-68,5%), луковите зеленчуци (-60,3%), тиквичките (-41,7%) и гъбите (-9,5%).
Износът на пресни плодове през осемте месеца на 2026 г. включва до голяма степен продукти, които не са произведени в България. Само цитрусовите плодове представляват 31,2% от целия експорт, като количеството нараства двукратно на годишна база, до 31,7 хил. тона. Пратките за външни пазари на сливи, черупкови плодове, грозде, дини, кайсии, праскови и череши бележат годишно повишение от 6,6% при сливите до почти шест пъти при черешите. Намаление се регистрира при ягодите (-42,6%), крушите (-68,7%) и дюлите.




