На днешния ден източното православие чества Възкресението Христово и се прекланя пред жертвата на божия син, слязъл на земята, за да спаси човечеството. На този светъл християнски празник ще ви припомним няколко от притчите на Исус Христос за царството небесно, които той разказва в град Капернаум, когато порицава фарисеите, а по-късно отива до близкото Галилейско езеро.
Пред събралото се множеството Исус разказва за сеяч, излязъл на сеитба. Някои от семената му падат покрай пътя и са изкълвани от птиците. Други падат на каменисти места, където почвата е плитка. Корените, които пускат, не могат да слязат надълбоко и младите растения изсъхват, изгорени от слънцето. Трети падат сред тръни, които задушават поникналите растения. Има и семена, които падат върху добра почва и дават плод, „едни сто пъти повече от посятото, други шейсет, трети трийсет“. (Матей 13:8)
В друга притча Исус казва, че при Царството небесно е като при човек, който засява семе. Докато той спи или е буден, семето расте, но човекът „не знае как става това“. (Марко 4:27) То расте само и ражда плод, готов за жетва.
Исус разказва и трета притча за сеитбата. Един човек засява добро семе, но „докато хората спят“, врагът му засява плевели сред житото. Робите на човека го питат дали да изскубят плевелите, а той отговаря: „Недейте, да не би като скубете плевелите, да изкорените с тях и житото. Нека двете растат заедно до жетвата и когато дойде времето на жетвата, ще кажа на жетварите първо да изскубят плевелите, да ги вържат на снопи и да ги изгорят, а след това да отидат и да съберат житото в житницата ми.“ (Матей 13:24–30)
Исус споменава и малкото синапено семе. То е познато на много от тези, които го слушат, защото те разбират от земеделие. Това семе пораства и става дърво, толкова голямо, че птиците се заселват в клоните му. Във връзка с него Исус казва: „Небесното царство е като синапено зрънце, което един човек взе и зася в нивата си.“ (Матей 13:31) Той не изнася урок по ботаника, а илюстрира забележителен растеж — как нещо съвсем малко може да порасне и да се превърне в нещо голямо.
След тези притчи Исус разпуска множеството и се връща в къщата, в която е отседнал. Скоро идват учениците и искат да разберат какво е имал предвид Исус с тези притчи.
УЧЕНИЦИТЕ ИЗВЛИЧАТ ПОЛЗА ОТ ИСУСОВИТЕ ПРИТЧИ
Учениците и друг път са слушали притчи на Исус, но не толкова много. Те го питат: „Защо им говориш с притчи?“
В отговор на въпроса на учениците Исус казва: „Затова им говоря с притчи, защото гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, нито разбират какво означава казаното. Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исаия, което гласи: ‘... Сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви.’“
Исус обяснява на учениците си притчата за семената, засети в различни видове почва
Това обаче не важи за всички слушатели на Исус. Той обяснява: „Вашите очи са щастливи, защото виждат, а също и ушите ви, защото чуват. Понеже, казвам ви истината, много пророци и праведни хора искаха да видят това, което вие виждате, но не го видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.“
Да, 12–те апостоли и другите лоялни ученици имат възприемчиви сърца. Ето защо Исус им казва: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на небесното царство, но на тях не е дадено.“ Поради искреното желание на учениците да разберат думите му, Исус им обяснява притчата за сеяча.
„Семето е словото на Бога“ — казва той. А почвата е сърцето. Това е ключът към разбирането на тази притча.
За семената, паднали на утъпканата почва край пътя, Исус обяснява: „Идва Дяволът и отнема словото от сърцата им, за да не повярват и да не бъдат спасени.“ (Лука 8:12) Със семената, посети върху каменисти места, той има предвид сърцата на хората, които приемат словото с радост, но то не пуска дълбоки корени в тях. „Щом възникнат трудности или преследване заради словото“, не могат да издържат. Когато дойде „време на изпитания“, може би противопоставяне от семейството или от други, те отпадат от вярата. (Матей 13:21; Лука 8:13)
А семената сред тръните? Исус обяснява на учениците си, че това се отнася за хората, които чуват словото, но са превъзмогнати от „грижите на тази система и измамливата сила на богатството“. Словото стига до сърцето им, но бива задушено и става безплодно.
Последният вид почва, който обсъжда Исус, е добрата почва. Това са онези, които чуват словото и го приемат със сърцето си, разбирайки значението му. Какъв е резултатът? Те „дават плодове“. Поради различните си обстоятелства, например възраст или здравословно състояние, не всички могат да правят едно и също — един дава сто пъти повече, друг шейсет, трети трийсет. Истината е, че благословии от службата за Бога изпитват „хората с хубаво и добро сърце, които след като чуят словото, го задържат в себе си и дават плодове с издръжливост“. (Лука 8:15)
Тези думи навярно правят особено впечатление на учениците, които са поискали Исус да им обясни ученията си. Сега разбирането им за притчите не е само повърхностно. Исус иска те да ги разбират, за да могат на свой ред да учат другите на истината. „Светилник не се изнася, за да бъде поставен под коша или под леглото, нали? — пита той. — Не е ли така, че се изнася, за да бъде сложен на поставка? Затова съветва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“
Синор.БГ пожелава честит празник на всички българи. Само да припомним, че на днешния ден празнуват всички с имената Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.
Ето и датите, на които ще празнуваме Великден през следващите години.
През 2019 г. – на 28 април, през 2020 г. – на 18 април, през 2021 г. – на 2 май, през 2022 г. – на 24 април, през 2023 г. – на 16 април, през 2024 г. – на 5 май, през 2025 г. – на 20 април и през 2026 г. – на 12 април, през 2027 г. – на 2 май, през 2028 г. – на 16 април, през 2029 г. – на 8 април и през 2030 г. – на 28 април.
