Вместо досегашните 50 процента безвъзмездна помощ при представянето на български вина зад граница родните търговци ще получат още 30 на сто подпомагане от държавата, така че помощта да достигне 80 на сто. Преференцията важи за участия в изложения в трети страни, където България търси нови пазарни ниши. Промените се предлагат в наредбата за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г., по които ще тече обсъждане до 19 април, съобщиха от министерството на земеделието.
Целта е да се сведат до минимум разходите на участниците в изложения с международна значимост, така че повече производители да достигнат до нови потребители.
Новите промени обаче няма да важат за проекти, подадени в периода 28 януари – 8 февруари 2019 г. „За проектите, подадени през 2019 г. след периода 28 януари – 8 февруари, срокът за изпълнение приключва на 15 юли 2020 г.“, се посочва в преходните и заключителни разпоредби.
Промоционални проекти, които предвиждат видимост на търговските марки, могат да бъдат финансирани само с до 50 на сто от финансова помощ от европейския фонд и нямат право на държавна помощ. В тези случаи кандидатът е длъжен да приложи към заявлението за финансово подпомагане също и писмените покани по чл. 34, ал. 2, удостоверяващи, че всички членове на кандидата за финансова помощ са получили равни възможности да изобразяват техните търговски марки; мотивирана обосновка защо обозначаването на търговските марки е необходимо за постигане на целите на промоционалния проект и декларация, че изобразяването на търговските марки ще бъде ограничено само до панаири и международни изложения, демонстрации в търговски обекти, организиране на посещения в България, организиране на бизнес срещи, организиране на кулинарни училища и свързаните с тях информационни и промоционални материали и че отговаря на условията на чл. 48“.
Промени има и по отношение на междинните плащания. Ако досега те са били до 50 на сто от стойността на годишната финансова помощ, посочена в договора, то в бъдеще може да бъде и 80 на сто.
Нова формулировка има и в текста от член 45, ал. 6. Досега той е гласял, че „когато в заявлението за междинно плащане е заявена за възстановяване сума, равна или по-голяма от левовата равностойност на 300 000 евро“, към него се прилага сертификат за финансов отчет съгласно европейски регламент от 2016 г. С новите поправки числото 300 000 евро се заменя със 150 000 и се създава изречение второ, което гласи, че „тази възможност е допустима, в случай че одобрената финансова помощ на Съюза е в размер на 300 000 евро или повече и когато са спазени условията на чл. 43, ал. 2.
По отношение на съобщенията за популяризиране на виното също има промени – те следва да бъдат базирани на характерните качества на виното и да отговарят на приложимото законодателство в третите държави, в които са насочени, както и на следните кумулативни условия:
1. произходът на популяризираните продукти следва да се посочи за вина с географски указания и регион на произход, но съобщението за популяризиране не трябва да се оформя по такъв начин, че да насърчава покупката на вина, единствено благодарение на техния произход;
2. главното послание на промоционалния проект следва да е послание на Европейския съюз и да не акцентира върху конкретен произход;
3. обозначаването на произхода не следва да представлява ограничение на свободното движение на селскостопански продукти в разрез с чл. 34 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ОВ, С 83/1 от 30.3.2010 г.);
4. обозначаването на произхода следва да допълва главното послание на ЕС;
5. при подпомагане по реда на чл. 36, ал. 2 рекламните дейности и рекламните кампании не трябва да упоменават конкретно предприятие и търговска марка, а за сортовите вина без ЗНП/ЗГУ не трябва да упоменават и произход. Рекламните кампании не трябва да са обвързани с продуктите на едно или повече конкретни предприятия.
(2) Съобщенията за популяризиране по проекти по чл. 39, ал. 4 трябва да отговорят на условията на ал. 1, т. 1-4 и на следните условия:
1. търговските марки могат да са визуално изобразени върху информационните и промоционалните материали, показвани или раздавани по време на дейности съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 и 3; търговските марки не могат да заемат повече от 5 на сто от площта на материала; не се допуска визуализация на търговски марки по дейности съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1, букви "а", "б" и "в" освен в случаите на изработването на покана за целите на дегустацията и/или демонстрацията;
2. изобразените търговски марки не могат да бъдат по-малко от пет на брой;
3. търговските марки могат да са визуално изобразени само по време на панаири и международни изложби, демонстрации в търговски обекти, организиране на посещения в България, организиране на бизнес срещи и продуктови дегустации;
4. търговските марки могат да са визуално изобразени само по време на дейностите по т. 3 заедно на транспарант, разположен на предната страна на пулта на щанда или на еквивалентна опора, като не могат да заемат повече от 5 на сто от общата площ;
5. всяка търговска марка се изобразява неутрално и не следва да измества главното послание на Съюза; търговските марки не могат да отслабват главното послание на Съюза; търговските марки следва да са с по-малки размери от главното послание на Съюза, обозначението за произход и от емблемата на Съюза, която указва съфинансиране от ЕС; изображения, цветове, символи и др., свързани с търговските марки не могат да изместват на заден план главното послание;
6. търговските марки се изобразяват на място, различно от мястото, предназначено за главното послание на Съюза;
7. търговските марки могат да бъдат изобразени в интернет сайт по чл. 32, ал. 2, т. 1, буква "д" като общ банер в долната част на страницата, който не заема повече от 5 на сто, като всяка марка се изобразява съгласно т. 5; търговските марки могат да бъдат изобразени и заедно на страница, различна от началната, като всяка търговска марка се изобразява по неутрален и идентичен начин;
8. главното послание на промоционалния проект следва да е послание на Съюза и да не акцентира върху конкретен произход и конкретни търговски марки.
