По всичко изглежда, че поредната реформа в Общата селскостопанска политика ще претърпи едно голямо отлагане, в резултат на което ще има поне двугодишен преходен период, в който ще се прилага досегашната система на подпомагане. И вместо от началото на 2021 г. новото законодателство би могло да влезе в сила от 2023 г., като дотогава държавите-членки ще ползват една седма от бюджетите, на които разчитат в досегашния период. Това означава, че правителствата допълнително ще трябва да съфинансират сектора, ако искат той да се развива без сътресения и така на практика по естествен начин държавите-членки самостоятелно ще започнат да покриват дефицита, който ще зейне в бюджета на Европейския съюз след излизането на Великобритания (БРЕКЗИТ), съобщиха експерти за Синор.БГ.
С излизането на Обединеното кралство бюджетът на ЕС ще олекне с близо 1 милиард евро. Въпреки очакванията за сериозно орязване на средствата за подпомагане на земеделието, това явно няма да се случи рязко, каквито бяха предварителните прогнози. Неотдавна министърът на земеделието Румен Порожанов обяви, че дори съфинансирането от страна на 27-те държави-членки, ще бъде намалено и вместо годишните вноски на всяка държава да се повишат с около 15 процента, това увеличение може да се свие с около 4-5 на сто. Което означава, че бюджетът на страната ще се намали с около 10 на сто.
Да припомним, че спадът в дела на разходите за селско стопанство от общия бюджет на Европейския съюз постоянно намалява и тази тенденция е силно изразена през последните години. Ако през 80-те години на миналия век делът на ОСП в общия бюджет е бил 66 процента, то за периода 2014–2020 r. пада на 37,8 %.
В сега действащия период между 2014 и 2020 г. бюджетът за ОСП е в размер на 408,313 млрд. лева. От тях по първи стълб за пазарни механизми и директни плащания средствата възлизат на 308,726 млрд. евро, съставляващи 75,6 % от целия бюджет. По втория стълб за селските райони държавите членки си разпределят 99,587 млрд. евро.
А европейското подпомагане за България през сегашния седемгодишен период надхвърля 15 милиарда лева (15 065 701 399 лв.), като от тях за директни плащания са договорени 10,4 млрд. лв., за ПРСР – над 4,6 млрд. лв. и за пазарна подкрепа - над 541,6 млн. лв.
Това, което държавите-членки договориха досега по бъдещото законодателство, сочи, че по линия на директните плащания намалението на бюджета за страната ни ще бъде минимално – между нула и един процент. По-сериозно ще бъде орязването на средствата за селските райони, като дилемата тук е дали селата ще могат да ползват подпомагане и от фондовете за регионално развитие, каквито са исканията на България, или ще разчитат основно на парите от земеделските фондове.
В дебатите за бъдещата ОСП, проведени досега, се очертаха сериозни противоречия в исканията между старите и новоприсъединилите се държави членки по отношение на новите политики в земеделието. Най-изострени бяха дискусиите по така наречената конвергенция (или изравняване на помощта), която показа огромната пропаст по отношение на разпределението на финансовата помощ. Най-остро срещу тези диспропорции се противопоставиха редица държави от Централна и Източна Европа, особено прибалтийските държави (Литва, Латвия и Естония), за които разликите в подпомагането води до сериозен натиск върху конкурентоспособността. „Фермерите в нашите държави бягат на Запад, защото заплатите там са по-високи и обезлюдяването се превръща в сериозен социален проблем за Литва“, посочи на конференция в София представителка на земеделската камара на прибалтийската държава.
Темата с таваните на директните плащания също противопоставя стари на нови държави членки. Докато една Германия например напълно подкрепя поставянето на тавани, то почти всички държави от Централна и Източна Европа настояват държавите-членки сами да определят дали и какъв размер на таваните да бъдат поставяни. Последните 30 години от развитието на българското земеделие напълно заличи от действителността малкия и среден бизнес, затова е късно тепърва да се въвеждат правила в обратната посока, които само ще влошат положението, смятат фермерите.
„Без интензивно производство, особено в Южна България, където заради климатичните промени земеделието става изключително скъпо, страната ни не би могла да бъде конкурентоспособна“, посочи и Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко.
Немалко от крупните арендатори са решени да намалят рязко обработваните от тях площи, отказвайки се от наетата земя, което неминуемо ще доведе до отказване от земеделие. Така картината с пустеещите ниви, която се наблюдаваше преди 2000-та година, отново ще лъсне, а илюзията за очакваното заселване на обезлюдяващите села напълно ще се изпари.
Самото решение за таваните и техния размер ще залегне в многогодишната финансова рамка за следващия програмен период, която се очаква да бъде подготвена и обявена от новата Еврокомисия до края на 2019 г., посочи земеделският министър Румен Порожанов.
Дали и как България ще се дофинансира земеделието, е въпрос на бъдещи политически решения. Искането на браншовите организации е това да стане с активното им участие – практика, която до този момент изобщо не се прилагаше.
