Начало » Новини » Коментари
13.03.2019 г.

В най-добрия случай стартът на новата ОСП се отлага за 2023 година

Бъдещите политики
В най-добрия случай стартът на новата ОСП се отлага за 2023 година

Срещите на високо ниво по време на Българското председателство Снимка: Архив

По всичко изглежда, че поредната реформа в Общата селскостопанска политика ще претърпи едно голямо отлагане, в резултат на което ще има поне двугодишен преходен период, в който ще се прилага досегашната система на подпомагане. И вместо от началото на 2021 г. новото законодателство би могло да влезе в сила от 2023 г., като дотогава държавите-членки ще ползват една седма от бюджетите, на които разчитат в досегашния период. Това означава, че правителствата допълнително ще трябва да съфинансират сектора, ако искат той да се развива без сътресения и така на практика по естествен начин държавите-членки самостоятелно ще започнат да покриват дефицита, който ще зейне в бюджета на Европейския съюз след излизането на Великобритания (БРЕКЗИТ), съобщиха експерти за Синор.БГ.

С излизането на Обединеното кралство бюджетът на ЕС ще олекне с близо 1 милиард евро. Въпреки очакванията за сериозно орязване на средствата за подпомагане на земеделието, това явно няма да се случи рязко, каквито бяха предварителните прогнози. Неотдавна министърът на земеделието Румен Порожанов обяви, че дори съфинансирането от страна на 27-те държави-членки, ще бъде намалено и вместо годишните вноски на всяка държава да се повишат с около 15 процента, това увеличение може да се свие с около 4-5 на сто. Което означава, че бюджетът на страната ще се намали с около 10 на сто.

Да припомним, че спадът в дела на разходите за селско стопанство от общия бюджет на Европейския съюз постоянно намалява и тази тенденция е силно изразена през последните години. Ако през 80-те години на миналия век делът на ОСП в общия бюджет е бил 66 процента, то за периода 2014–2020 r. пада на 37,8 %.

В сега действащия период  между 2014 и 2020 г. бюджетът за ОСП е в размер на 408,313 млрд. лева. От тях по първи стълб за пазарни механизми и директни плащания средствата възлизат на 308,726 млрд. евро, съставляващи 75,6 % от целия бюджет. По втория стълб за селските райони държавите членки си разпределят 99,587 млрд. евро.

А европейското подпомагане за България през сегашния седемгодишен период надхвърля 15 милиарда лева (15 065 701 399 лв.), като от тях  за директни плащания са договорени 10,4 млрд. лв., за ПРСР – над 4,6 млрд. лв. и за пазарна подкрепа - над 541,6 млн. лв.

Това, което държавите-членки договориха досега по бъдещото законодателство, сочи, че по линия на директните плащания намалението на бюджета за страната ни ще бъде минимално – между нула и един процент. По-сериозно ще бъде орязването на средствата за селските райони, като дилемата тук е дали селата ще могат да ползват подпомагане и от фондовете за регионално развитие, каквито са исканията на България, или ще разчитат основно на парите от земеделските фондове.

В дебатите за бъдещата ОСП, проведени досега, се очертаха сериозни противоречия в исканията между старите и новоприсъединилите се държави членки по отношение на новите политики в земеделието. Най-изострени бяха дискусиите по така наречената конвергенция (или изравняване на помощта), която показа огромната пропаст по отношение на разпределението на финансовата помощ. Най-остро срещу тези диспропорции се противопоставиха редица държави от Централна и Източна Европа, особено прибалтийските държави (Литва, Латвия и Естония), за които разликите в подпомагането води до сериозен натиск върху конкурентоспособността. „Фермерите в нашите държави бягат на Запад, защото заплатите там са по-високи и обезлюдяването се превръща в сериозен социален проблем за Литва“, посочи на конференция в София представителка на земеделската камара на прибалтийската държава.

Темата с таваните на директните плащания също противопоставя стари на нови държави членки. Докато една Германия например напълно подкрепя поставянето на тавани, то почти всички държави от Централна и Източна Европа настояват държавите-членки сами да определят дали и какъв размер на таваните да бъдат поставяни. Последните 30 години от развитието на българското земеделие напълно заличи от действителността малкия и среден бизнес, затова е късно тепърва да се въвеждат правила в обратната посока, които само ще влошат положението, смятат фермерите.

„Без интензивно производство, особено в Южна България, където заради климатичните промени земеделието става изключително скъпо, страната ни не би могла да бъде конкурентоспособна“, посочи и Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко.

Немалко от крупните арендатори са решени да намалят рязко обработваните от тях площи, отказвайки се от наетата земя, което неминуемо ще доведе до отказване от земеделие. Така картината с пустеещите ниви, която се наблюдаваше преди 2000-та година, отново ще лъсне, а илюзията за очакваното заселване на обезлюдяващите села напълно ще се изпари.

Самото решение за таваните и техния размер ще залегне в многогодишната финансова рамка за следващия програмен период, която се очаква да бъде подготвена и обявена от новата Еврокомисия до края на 2019 г., посочи земеделският министър Румен Порожанов.

Дали и как България ще се дофинансира земеделието, е въпрос на бъдещи политически решения. Искането на браншовите организации е това да стане с активното им участие – практика, която до този момент изобщо не се прилагаше.

В най-добрия случай стартът на новата ОСП се отлага за 2023 година
13421

Последни материали
Виж
Пратката от над 20 тона ще бъде върната на изпращача или унищожена
Босна и Херцеговина спря внос на орехи от Румъния с високо ниво на афлатоксин B1
Нивото на масленост в суровото вещество е доста под изискванията за износ
Търговците в Украйна недоволстват от качеството на рапицата
Заради силната суша в края на юни и началото на юли
Понижиха прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС с над 2 милиона тона
Горски инспектори задържаха незаконно отрязания товар
В Сливенско вече крадат дървесината с тирове
С цел предотвратяване на разпространението на АЧС
БАБХ забрани продажбата на свинско и продукти от него на фермерските пазари
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 16-19 юли 2019 година
Хлебната пшеница на борсата поскъпна средно с 30 лева на тон
Свързани материали
Виж
Съвет на министрите на земеделието на ЕС
България е за запазване на подкрепата на дребните фермери в новата ОСП
Семинар за бранша
Танева: От края на юли месечно ще информираме фермерите за бъдещата ОСП
Семинар
Стайков: Назрява обединението на браншовите организации
Бъдещата ОСП обещава солидна подкрепа за икономии на водни ресурси
Близо половината от потреблението на вода в ЕС е в земеделието, затова пестете!
Предстоящо
На 18 март агроминистрите на ЕС ще обсъждат проекторегламента за стратегическите планове
Конференция НАЗ
Порожанов: И при забавяне на новата ОСП, това няма да се отрази на плащанията
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам