За 141-и път България отбелязва националния си празник със стръкче цвете в памет на героите, посветили живота си в името на свободата. В този ден прекланяме глави не само пред подвига на участниците в Руско-турската освободителна война, но и пред хилядите радетели за българското освобождение, жертвали се за народното благо много преди да бъде подписан договорът в Сан Стефано на 3 март 1878 г. Като например капитан Дядо Никола от Габрово или Васил Петлешков от Брацигово, чиито дела са запомнящи се и са неизменна част от Освобождението, на което са посветили живота си.
В българската история двамата герои остават със заветите си и с необичайния си пример на героизът, който вечно ще се помни. Такова е посланието на Дядо Никола през 1856 г., когато четата му бива разбита - „Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звонче, което след време ще стане камбана!“. Да се преклоним и пред героизма на Весил Петлешков, който след разгрома на Априлското въстание не предава никого от своя комитет, въпреки че е горен жив от турците. А единствените му думи към мъчителите били „Сам съм, други няма!“.
Делото на Никола Филиповски, по-известен като капитан дядо Никола, започва още с участието му като доброволец в Руско-турската война от 1828-1829 г., когато воюва заедно с капитан Георги Мамарчев. В периода от 1841-1843 г. по време на Браилските бунтове във Влашко започва и неговата революционна дейност, като се включва в подготовката и организацията на Третия Браилски бунт през 1843 г. Пленяван е, но през 1848 г. с революционната вълна, известна като „Пролетта на народите“, обхванала почти цяла Западна Европа, той бива освободен.
Кримската война от 1853-1856 г. между Руската и Османската империи е последният лъч на надеждата на поробените българи да намерят свободата си. Революционният кипеж, с който българите посрещат тази война, са огромни. Капитан дядо Никола не се отчайва въпреки поражението на Русия. Точно в навечерието на войната той напуска Букурещ и се установява в хана на Никола Стамболов в Търново. Предишните му контакти с участниците от Браилските бунтове му помагат и тук да създаде революционна дейност.
Капитан Никола е решен да вдигне въстание и в българските земи, ръководено лично от него, затова започва да води усилена агитация за въстание в този край, точно в момента, когато руската армия ще премине на юг от Дунав. По това време Никола Филиповски е на 53 години, но въпреки това той е обаятелен, дързък, сладкодумен и находчив. Именно заради възрастта си и лидерските си качества той получава прозвището „капитан“, с което е известен в търновския и габровския край.
Установявайки се в Търново, Филиповски обикаля околните селища, разширявайки мрежата на заговора. Благодарение на убедителността и харизмата си, той успява да привлече за каузата влиятелни и заможни хора от Трявна, Габрово, Елена, Горна Оряховица и др.
На практика дядо Никола е успял да създаде един своеобразен революционен комитет, пише сайтът Българска история.
През лятото на 1856 г. подготовката на въстанието придобива все по-големи размери. Привлечен е младият търговец Пандели Кисимов, който финансира делото. Бързо разпространяващи се слухове за въстание достигат до турците и настъпва времето за бойните действия.
През месец юли 1856 г. Дядо Никола напуска Търново заедно с трима негови помощници. Първоначалният план е въстанието да избухне на 15 август (Голяма Богородица), но опасността от предателство и измяна налага то да се обяви преждевременно.
След погрома на Кримската война надеждите на дядо Никола са разбити, но въпреки това силата на духа му не го изоставя и като един истински български воевода поема отговорността да се изправи очи в очи със смъртта. Според първоначалните уговорки, четата е трябвало да наброява около 400 души, ала на сборното място се явяват само 13. На 29 юли 1856 г. Капитан дядо Никола повежда четата си от манастира „Свети свети Петър и Павел“ в Лясковец към Трявна и Габрово. По пътя си четата минава през себо Драгижево, Капиновския манастир, на запад към Вонеща вода и Белица за Трявна. Вървейки, към тях се присъединяват и неколцина невъоръжени селяни от Еленско, които остават до край с четата.
На 31 юли рано сутринта четата влиза в Нова махала. Те са посрещнати с възторг и надежда. От Нова махала също тръгват около десет души без оръжие. Четата се отправя към Соколския манастир, където е осветено знамето ѝ.
На 1 август след пуснат слух от габровски чорбаджии по следите на четата тръгва турска потеря. Четата и преследвачите ѝ се срещат в местността Златюва бачия по билото на реките Янтра и Еловица. На капитан дядо Никола е предложено да се предаде. За да води преговори е изпратен писаря на четата Ради Колесов. Той не се завръща и четата потегля към Габрово, като не влиза в самия град, а се разполага по моста над Янтра в овощни градини. Четниците научават, че са измамени и дядо Никола ги отвежда обратно в планината. Именно тогава той казва паметните думи „Запомнете дядо си Никола! Аз сега показвам звонче, което след време ще стане камбана!
При моста става и единственото сражение. Със залпове потерята се опитва да прегради пътя на четата към Балкана. Ранени са знаменосецът Йорго Бояджиев и още един четник. Въстаниците успяват да убият заптие, четата се разпръсква, а дядо Никола тръгва сам за Трявна. Една част от въстаниците успяват да се укрият в Лясковец, откъдето след това бягат за Румъния и Сърбия. Капитан дядо Никола продължава пътя си към Трявна, но на 2 август 1856 г. е предаден от тревненки чорбаджии, на които е разчитал да му осигурят храна. Пускат потеря след него и е убит.
Васил Петлешков е един от участниците в Априлското въстание. Роден на 14 януари 1845 година в Брацигово, той е сред образованите по онова време млади хора в града. През 1873 г. завършва в Цариград „стодневни“ курсове за аптекар. Под негово ръководство през 1874 г. е създадено читалище ”Тръндафил”, на което той е председател.
В началото на 1876 г. е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села. Местни чорбаджии обаче го предават на турците след разгрома на въстанието.
Преди да бъде заловен от турците, той погълнал отрова, за да спести мъките си и да не би да пророни предателски слова. Отровата обаче действала твърде бавно. Хасан паша започнал да го разпитва за другите ръководители и участници във въстанието, но той мълчал. Тогава враговете го поставили между два запалени огъня и го заплашвали, че ще го изгорят жив. Единствените му слова били - "Сам съм, други няма!".
Полуобгорен от пламъците, изпитващ силни болки, изтерзан морално, но съзнаващ, че никого не е предал, го качили на една талига, за да го откарат в Пазарджик и оттам - в Пловдив на съд. По пътя отровата го спасила от мъченията.
Петлешков загива на 8 май 1876 г.
