Сегментът „малък бизнес“ е лакмус за настъпване на криза в обществото, а при сегашното му състояние - особено в областта на земеделието и животновъдството, е повече от ясно, че истински живото българско предприемачество е смачкано и трудно би могло да възвърне своя оптимизъм. Този извод се наложи от срещите с малкия бизнес, представен на 28-то издание на изложението за селскостопанска техника АГРА 2019 г. в Пловдив, където представители на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели и на Асоциацията на младите фермери участваха във форум, организиран от Националната служба за съвети в земеделието.
От 2014 година, когато отново по времето на Агра беше учредено Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели, досега са изминали само пет години, но за този период членовете на организацията претърпяха толкова сериозни поражения, че въпреки победите днес инициаторите имат силно колебание за това дали да продължат напред или да прекратят съществуването си.
„Без сдружаване дребният бизнес няма шанс да прояви лостовете си за въздействие, но са необходими поне 10 години безвъзмездна работа в името на общата дейност, за да се справите – и то благодарение на членската си маса“, посочи Ивана Мурджева от управителния съвет на сдружението.
Големият проблем е, че администрацията така и не позволи да има Закон за браншовите организации, в резултат на което днес „сред представителните браншови организации са се намърдали кухи асоциации и съюзи без членска маса, но с неколцина влиятелни членове, които са достатъчно кресливи, за да налагат своята воля“. Именно затова и членовете не само от това сдружение, но и на Асоциацията на младите фермери толкова трудно успяха да прокарат нужните законови промени, които да постигнат защита на техните членове. И в резултат – много от тях се оттеглиха от участието си в работните групи на министерството на земеделието.
А други малки фирми, членове на Българската асоциация „Биопродукти“, дори не получават необходимата информация по
важни за тях наредби, като приетата и обнародвана в края на 2018 година наредба за биологичното производство, която е на път съвсем да срине този бизнес, посочи са Синор.БГ представителят на асоциацията Благовеста Василиева. И добави, че само от лятото на миналата година досега близо 500 биоземеделци са се отказали от този тип производство. Това обаче не се съобщава от агроведомството по простата причина, че би било разобличаване на собствената некадърност на така наречените експерти в това учреждение.
Днес в рамките на АГРА биопроизводителите отново ще поставят искането си за корекции в наредбата, защото тя противоречи на основни юридически принципи.
Редица млади земеделци, които съществуват въпреки, а не благодарение на политиките на това министерство, заявиха пред Синор.БГ, че при сегашната система на прилагане на европейското и национално финансиране печелят само схемаджии, близки до властта, които тотално изкривяват пазара, затова и те настояват това подпомагане напълно да отпадне. „Защото с натрупването на хиляда кошери в землище, което примерно няма потенциал за подобни количества, производството в даден регион става неефективно. Тези така наречени производители обаче са решили за пет години да вземат някакви пари и после да се откажат от бизнеса, тъй като за тях той не е препитание“, коментира и пчелар от Западна България.
По време на семинара в подкрепа на младите фермери и малките ферми бизнесът посочи, че Националната служба за съвети в земеделието е единственото държавна организация, която работи в името на стартиращите предприемачи. Експертите обаче признаха, че по три от подмерките на Програмата за развитие на селските райони няма да има прием и за тази година това е напълно сигурно. Става въпрос за мерките 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематичната подпрограма“, подмярка 4.4.2 „Непроизводствени инвестиции в малки стопанства“ и 6.4.2 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства“. Изпадането на тези подмерки недвусмислено доказва колко не ги е грижа в министерството на земеделието за дребния бизнес и колко проформа са всички онези декларации за насърчаване на прохождащия бизнес в селата, изсипвани с шепи преди поредните избори.
На този фон е трудно да очакваме промяна в политиките. Хубавото обаче е, че младите хора, за които не е присъщо да се поддават изцяло на песимизма, все пак са решени отново да възродят старите професионални обединения. Само да припомним, че в края на 2018 г. 40 млади фермери от цялата страната отново се организираха около Асоциацията на младите фермери, като целта е да възстановят организацията, като продължат битките, започнати от техните предшественици.
Синор.БГ с желание ще подкрепи всяко смело начинание за отстояване на позициите на реалния бизнес, защото не всичко в тази държава трябва да е далавера, нали?
