Родина на кивито е Китай, но е култивирано най-напред в Нова Зеландия, затова и името му е дадено там. В Европа този екзотичен плод е пренесен през 70-те години на 19 век, а днес той е завоювал изключителна популярност в цял свят. В България има прекрасни условия за широко разпространение на тази култура. По Черноморието и поречието на река Струма се отглежда от десетилетия, като всички защитени от ветрове места са благоприятни за този чудесен плод.
Биологични особености
Кивито е двудомно еднополово растение от семейство Актинидиеви, представляващи многогодишни листопадни лиани с дължина до 20 м. Развиват се много бързо, а прирастът за една година може да достигне 5-6 метра. Кивито има плитка и много силно развита коренова система.
Листата са тъмнозелени, едри (15-20 см), разположени спирално по дължината на стъблото. Плодовете приличат по форма и големина на дребни картофи. Те имат кафява, мека, мъхеста обвивка и тревистозелена сочна сърцевина, в която са радиално разпръснати дребни, черни семена.
Кивито е студоустойчива култура – в състояние на покой издържа до –22 градуса, а някои нови сортове са устойчиви и при по-ниски температури (–30 градуса). Критични са късните повратни студове, когато растенията са отворили пъпки – за кратко време могат да издържат до –1,5 градуса, но продължителните застудявания нанасят сериозни щети. Тогава се събуждат спящите пъпки, но те обикновено са безплодни. Опасни са и есенните студове, от които несъбраните плодове могат да пострадат.
Този плод обича леките и добре дренирани песъчливо-глинести почви, които са богати на хранителни вещества, но не понася варовитите – рН от 5,5 до 7,5.
Актинидията е взискателна към влажността на почвата и въздуха. В районите с продължително засушаване и по-високи температури се налага редовно поливане (през първата година всяка седмица, а може и по-често ако климатичните условия налагат), за да се получи добър прираст от 2-3 метра. Плитко разположената коренова система не може да извлича влага от по-дълбоките почвени слоеве.
Сортове
Хейуърд е най-едрият сорт на нашия пазар – 100-110 грама средно тегло, а сорт Бруно тежи 60-70 грама, но е по-студоустойчив и с висока родовитост (препоръчва се разреждане на цветовете).
Матуа и Томури са мъжки сортове.
Сорт Джени е двуполов (самоопрашващ се) и студоустойчив сорт.
По-слабо познати са дребноплодните студоустойчиви сортове на МИНИ КИВИ. Плодовете са дребни – 10-12 грама, червени или зелени на цвят и не се белят, защото обвивката е тънка и гладка. Те обикновено са двудомни и мъжките растения са с декоративна стойност – листата им са обагрени в розово, бяло и зелено. Плодовете узряват през септември, но не са трайни и затова се отглежда предимно от любители.
Болести и неприятели
Актинидията е култура, която не се напада от болести и неприятели и е много подходяща за биостопанствата.
Най-добре е да се използва готов разсад, който се засажда зимните месеци или много рано напролет. На 4-5 женски се засажда едно мъжко растение, което ще гарантира доброто опрашване. Растенията се засаждат редово на предварително обработен терен на разстояние 2,5х2,5 или 3х3. При засаждането се наторява с угнил оборски тор, суперфосфат и калиев тор ( 5 кг оборски тор, 100гр суперфосфат, 100 гр калиев тор на 1 кв. метър).
Резитбата започва след третата година, като се остават 2-4 пръчки с по около 8-10 пъпки.
Кивито образува два вида пъпки – смесени, които дават вегетативни и генеративни органи и такива, които дават само вегетативни. Зимната резитба се извършва по време на покой, а най-добре е 20-30 дни преди вегетацията.
Резитбата за плододаване е три вида – къса, дълга и смесена. Къса се прилага при бавноразвиващите се растения, а смесена и дълга при бързорастящите.
Беритбата се извършва преди есенните слани, защото при –2 градуса плодовете замръзват. Преди консумация плодовете лагеруват 20-30 дни. Изключение правят дребноплодните МИНИ кивита, които могат да се консумират веднага след прибиране.
