Двадесет и пет години след първите опити за отглеждане на киви днес смело може да се каже, че в България има благоприятни условия и места за отглеждането на киви (актинидия) като растение на субтропичния климат, показвайки своите широки адаптационни възможности. То се развива успешно и при нашите климатични условия. Успешни места за него при българските условия са преди всичко районите около морето, поречието на Струма, по "яките" на планините, до 500-600 м надморска височина. При дворното й отглеждане аз постигнах най-добри успехи, когато то е вдигнато на асмалък. През 2002 г. при минус 22 градуса С през януари при условията на с. Бяга в Пловдивско-Пазарджишки район измръзнаха само отделни клони и пъпки, а през 2003 г. при падналия студ до минус 8 градуса С на 8 април измръзнаха плодните пъпки и някои млади дървета. Дори при измръзване на цялата надземна част, растението се възстановява само. Пролетта е най-подходящото време за засаждане. Използва се готов разсад, отгледан в саксии. За всяко растение се осигурява най-малко 1 кв. м площ, която се наторява с 10-15 кг добре угнил оборски тор, по 200-250 г суперфосфат и калиев тор и се обръща с права лопата. В така обработеното място се прави дупка с размери 40/40/40 см. Извадената пръст се обогатява с 2 кг добре угнил оборски тор, суперфосфат и калий по 50 г. Растението в саксията се полива, изважда се и се засажда на такава дълбочина, на каквато е било в саксията. Полива се обилно.
При по-ранните засаждания (февруари-март) те се покриват с купчина пръст 10-15 см, която се премахва в края на март и растението се привързва за асмълъка. Когато разсадът е с листа, засаждането се извършва в първите дни на април (според времето). Дотогава се държи в светли, неотопляеми помещения, полива се през 3-4 дни и постепенно се закалява, за да порасне повече от 20-30 см. След засаждането му се вземат мерки срещу евентуани застудявания. Разстояние на засаждане: през 3 метра, като се осигуряват по 10-12 кв. м площ на асмалъка за едно растение. Грижите след засаждането се състоят в редовно поливане през 2-3 дни, поддържане на почвената повърхност винаги влажна и без плевели. Подхранва се 3-4 пъти с по 25-30 г азотен тор до средата на лятото. Редовно се почистват колтуците. Целта е да се получи прираст 2-2,5 м, който да достигне асмълъка. През втората година грижите са почти същите. При нормално развитие растенията дават 2-4 разклонения върху асмалъка. През третата година се извършва резитба. Остават се 1-4 пъпки според развитието. Следващите години се извършва резитба за производство. Тя бива къса, дълга и смесена: - Къса - клонките, които са дали плод, се режат на 25-30 см, като се остават 2 пъпки след последния плод. - Дълга - остават се дълги пръчки до 120-150 см. - Смесена - комбинация от двете. При слабо растящите растения се прилага късата, а при буйно растящите - смесената и дългата резитба. И едно общо правило: за плододаване се остават пръчки, израсли върху двегодишна дървесина, като лакомците и слабите пръчки се премахват. През 2-3 години се извършва подмяна на плододаващите звена. Резитби се извършват през месец март. Добре е през май и юни да се направи филизене, като се премахват слабите и безплодни леторасли, а плодните се скъсяват на 10-12 листа. Кивито е екологично чисто растение. Не се напада от болести и неприятели и на този етап я не се пръска. Голямата плодовитост (до 100 кг от едно растение), високата биологична стойност (до 350-400 мг) на витамин С нареждат кивито на едно от първите места сред овощните култури. То заслужава да се отглежда във всеки двор.
Любен КУМЧЕВ, с. Бяга, Пазарджишко
