Присаждането на дръвчетата е интересна дейност, в процеса на която много често се налага да се използват нестандартни технологии. За успешно осъществяване на тази дейност голямо влияние оказва срокът на операцията. При различните подложки тези срокове не са еднакви. Освен от биологичните особености оптималният период на присаждане зависи до голяма степен от почвените и климатични фактори.
Присаждането може да се осъществи в различни периоди от годината. Зимното и пролетното се прави на калем. То може да се извърши по няколко метода – копулация (обикновена и подобрена), разцеп, на кози крак, под кора, на страничен разрез и на седло. Важното за присаждането в този период е, че трябва да се изпревари сокодвижението. Най успешно е, когато дръвчетата се намират още в пълен покой. Изключение при пролетното присаждане прави само методът „под кора“, при който сокодвижението подпомага по-лесното отделяне на кората.
Лятното присаждане се извършва на спяща пъпка и овощарите го наричат – окулиране.
Присаждането се налага по различни причини:
– размножаване за съхраняване качествата на сорта;
– отглеждане на определен сорт, за който не се намира посадъчен материал;
– когато след плододаване качествата не са удовлетворителни, тогава се прибягва до промяна, защото ново дърво започва плододаване след 5-6 години, а присаденото много по-рано;
– отглеждане на няколко сорта на едно дърво;
– когато дърветата трябва да се обновят;
– отглеждане на нискостъблени овошки, които се присаждат на нискорастящи подложки.
Избор на калеми за пролетно присаждане
Пролетното присаждане е едно от най-разпространените в практиката. То трябва да се извършва в най-благоприятните срокове за региона, които зависят от особеностите на подложката и да се извършва в топлите часове на деня.
При вземането на калеми и присаждането трябва да се има предвид, че при овощните видове съществува определена съвместимост между подложка и присадник.
Крушата се присажда върху круша и дюля, ябълката – само върху ябълка, черешата и вишната – върху череша, вишна и махалебка, прасковата – върху праскова, кайсия, джанка и бадем, сливата – върху слива и джанка, бадемът – върху бадем, джанка и праскова, а кайсията – върху кайсия, праскова и джанка.
Качеството на калемите е от изключителна важност за присаждането и получаването на дръвчета с добри стопански качества. Януари, а в по-студените райони на страната може и февруари, когато овощните култури са в покой е най-благоприятното време за събиране на калеми за пролетно присаждане.
За калеми се вземат резници само от едногодишни леторасти от здрави и плододаващи дървета. Те трябва да бъдат добре узрели, с умерена растежна сила и добре развити пъпки.
Качествените калеми се вземат от клони, които имат сравнително къси междувъзлия и са с дължина 60-90 см. Диаметърът в основата на клоните трябва да бъде 6-12 мм. Калемът се изважда от долната или средната третина, а върховете се отстраняват, защото са по-слабо развити и пъпките нямат достатъчен запас от хранителни вещества.
Никога не се режат до основата на клонките, а се остават 2-3 пъпки, за да се щади дървото. Препоръчително е да се вземат от южната страна на дърветата – от периферната и връхна част на короната, което предполага, че са добре узрели.
Недопустимо е да се вземат калеми от дървета, които проявяват признаци на вирусни заболявания. При тях дървесината на клоните е силно спираловидно усукана, а междувъзията са прекалено скъсени. Не се вземат калеми и от леторасти, които са израснали в основата на скелетните клони.
Не трябва да се вземат калеми от клонки, по които има цветни пъпки.
За вземане на калеми и присаждане е препоръчително овощарите да се придържат към сроковете и климатичните условия.
Калемите се съхраняват в избено помещение, поставени във влажен пясък, който не трябва да се преовлажнява и температури – 0-6 градуса. По-малки количества калеми и за по-кратко време (2-3 седмици и добре опаковани) могат да се съхранят в хладилник.
