Пазарът на семена непрекъснато се развива и разширява, като предлага нови и различни продукти. По-голяма част от семената не се нуждаят от допълнителна технологична намеса, защото предварително са преминали през различни обработки – почистване, дезинфекция, калибриране, сушене, дражиране и др. Целта е те да станат по-устойчиви на болести и вредители, да се ускори покълването им, по-лесно да става засяването или да станат по-устойчиви към неблагоприятните фактори.
Съвременните технологии предлагат ефективни решения, които включват биологични, физични и химични методи на обработка.
Семена, които не се нуждаят от обработка
Производителите на семена ги предлагат обеззаразени и подготвени за сеитба. Понякога може да са подложени на допълнителна обработка като дражиране или инкрустиране.
При дражирането (гранулиране или пелетизиране) повърхността на семената се покрива с няколко слоя различни вещества – пестициди, фунгициди, микроелементи, растежни стимулатори, микроелементи и полимери, като в резултат се увеличават и размерите на семената. Смисълът е, че при засяване на семената хранителните вещества, подобрителите и препаратите за растителна защита са на разположение на всяко семе. От тази обработка се нуждаят и семена, които имат малки размери и енергийните им запаси съответно са малки, а освен това трудно се разпределят равномерно. Гранулираните семена се нуждаят от постоянна влажност, но всяко предварително омокряне преди засяване е противопоказно, защото разтваря обвивката.
Инкрустирането е способ, при който семената са покрити с тънка цветна обвивка, която увеличава незначително размерите им, но съдържа необходимите вещества за защита и подхранване. Кълняемостта се увеличава, пониците се развиват по-бързо, а ярката оцветеност способства инспектирането на семената по време на сеитба. Методът се прилага за по-едри семена, които не бива да се омокрят преди засяване, защото обвивката е водоразтворима.
Съвременните технологии предлагат плазмено обработени семена, които са с висока кълняемост и висока устойчивост на всякакви гъбични заболявания, както и обработени с ултразвук, рентгенови и гама лъчи.
Семена, които се нуждаят от предварителна обработка
Обеззаразяването е задължително за семената, които по някакви причини не са били подложени на тази обработка (собствено производство или произведени от нелицензирани производители). За обеззаразяване може да се използва калиев перманганат (1%-ен разтвор за 60 мин – краставици, домати и пипер), промиване, просушаване и сеитба; син камък (0,02%-ен разтвор за едно денонощие), просушава се и може да се сее по-късно, увеличава кълняемостта , ефикасен е срещу гъбични и бактериални заболявания; водороден прекис (30%-ен прекис се разрежда с вода в съотношение 1:10); натриева основа (1,5%-ен разтвор за 10 мин); солна киселина (20%-ен разтвор на техническа солна киселина за 30 мин), срещу бактериални заболявания и повърхностно пренасяни вируси.
При производство на екологично чисти храни може да се използва сок от алое и вода в съотношение 1:1 за едно денонощие (листата престояват в хладилник едно денонощие и се изцежда сокът им), ефикасно е и при вътрешни бактериални инфекции на семената.
Стратификация и скарификация на семената
Семената на костилковите и семковите овощни култури, които обикновено се използват за производството на подложки, поникват много бавно и трудно, защото имат влагонепроницаема обвивка, а в някои случаи в добавка тя е дебела и твърда. Когато семената не са засети през есента, за да се ускори процесът на покълване, те се стратифицират в пясък. Една част семена се смесва с 3-4 части пясък. Поставят се в добре дренирани контейнери на пластове с дебелина 25-30 см за семковите и 50-60 см за костилковите.
Контейнерите се поставят при температура 3-5 градуса, като се подържа умерена влажност. Продължителността на стратификацията е различна – за ябълката тя е около 50-60 дни, за крушата 60-70 дни, а при костилковите този период е по-дълъг.
Скарификацията е процес, който се осъществява температурно, механично и чрез въздействие на химични вещества.
При механичното въздействие се нарушава целостта на обвивката, за да се осигури възможност на водата да проникне във вътрешността на семената по-бързо. В зависимост от вида на семената това може да се постигне с помощта на игла, шило, пила или друго средство, а в промишлени условия се използват скарификатори. Най-често се прилага при костилковите, но съществуват варианти и при други твърди семена.
Температурната скарификация се базира на рязка смяна на температурата, при което обвивката изпитва свиване и разширение и се нарушава целостта. Тези цикли се повтарят 3-5 пъти, като се потапят семената за 10-15 секунди във вода с температура около 60 градуса, а след това в ледена. Това се прилага и при по-дребни семена, чиято обвивка е твърда или съдържа етерични масла – магданоз, целина, черен кимион, моркови и др.
Семената на много растения служат за храна на животни и птици, но след престояване в стомашно чревния им тракт, те не загиват, а се връщат обратно в природата. Химичното въздействие на 3%-на солна или сярна киселина върху семената за около 10-12 часа изтънява твърдата обвивка и семената поникват бързо.
