Химическата индустрия, за да помогне на земеделските стопани, произвежда голямо количество препарати, чието предназначение е за подхранване и защита. Но помагайки на растенията, химичните препарати често предизвикват интоксикация в човешкия организъм. Проблемът е в това, че ако с тях се пръскат не само декоративните растения, но и плодовете, зеленчуците и подправките картината става още по-сериозна, защото може да се стигне до последващи тежки заболявания.
Търсенето на нови форми на защитни агенти доведе до появата на биологични вещества, основани на гъбични и бактериални ефективни микроорганизми. Тяхното разпространение и приложение непрекъснато се увеличава, но не винаги „работи“. Причината не е в самите препарати, а в условията на използване и концентрацията.
Все по-често се обръща внимание на възможността за увеличаване на почвеното плодородие и предпазване на растенията от вредители, като се използват самите растения. Те се наричат естествени инсектициди или инсектицидни растения.
Основни групи естествени инсектициди
Естествените инсектициди се разделят на три групи:
– инсектициди градински култури;
– инсектициди цъфтящи декоративни растения;
– диворастящи инсектициди.
Градинските растения – инсектициди отделят фитонциди, а отварата от тях ефективно унищожава вредителите. Към тази група спадат лукът, чесънът, целината, хрянът, лютият пипер, мащерката, босилекът, копърът, магданозът, кимионът, доматите, картофите или синапът.
В градините се отглеждат и много декоративни цветя като тагетеси, невен, хризантеми, петунии, латинка, матиола, мушкато, девесил, градински чай и други цъфтящи растения, които са силни инсектициди. Тяхното отглеждане сред градинските култури прогонва вредителите, а отварата от тях способства за унищожаването им.
Списъкът на дивите растения, използвани като инсектициди, включва десетки видове и те като правило не гонят, а унищожават вредителите. Към тази група растения се отнасят пелинът, змийското мляко, метличината, бъзът, вратигата, коренът цикория, махалебката (гроздовидна песъкиня), тютюнът, репеят, млечките, черният оман, белият равнец и още много други.
При избор на растения инсектициди трябва да се избягват отровните за хората и полезната фауна: хераклеум, самакитка, черен блян (черна попадийка), пиретрум, татул, бяла чемерика и други. Има достатъчно растения, които са смъртоносни за вредната фауна, но не засягат хора и животни, а също и полезни насекоми (пчели).
Периоди на ефективност на инсектицидните растения
Инсектицидната токсичност е най-силно изразена в определени фази на растежа и развитието на растенията. Тя се проявява с пълна сила при 2-3 развити листа до началото на масовия цъфтеж. Втората вълна на повишена токсичност включва периода от началото на узряване на семената до тяхното прибиране. В края на сезона необходимите вещества се натрупват в корени, коренища, луковици, които се използват за отвари и инфузии.
Естествените инсектициди бързо губят своите свойства, не се натрупват и това изисква по-честа обработка на растенията.
Съвместимост на зеленчуковите култури и инсектицидните растения
Важно е да се знае, когато се използват растения – инсектициди, каква е съвместимостта помежду им. Някои растителни инсектициди потискат културите, а други обратно – потискани са от тях, което значи, че съвместното засаждане е безполезно.
Например кимионът и градинският чай не понасят присъствието на пелина. Синапът е добра защита за граха. Целината ефективно защитава зелето от зелевата пеперуда. Хрянът, кориандърът и бобовите, засадени заедно или между картофите ги защитават ефективно от колорадския бръмбар и други вредители.
Пръскането с отвара от босилек, вратига, листа от черна топола и мента се използва за всички поразени от вредители от началото на масовото покълване до фазата на бутонизация и след цъфтеж.
Идеални съседи са тагетесите и невенът. Те надеждно защитават зелето, ягодите, флокса, гладиолите и други растения от пораженията от нематодите. Въшките не харесват аромата на пеларгонията (мушкатото).Лукът и чесънът, засяти между другите култури ги предпазват от листни въшки. Копърът, магданозът и целината привличат полезните ентомофаги (калинки и др.), които унищожават много вредители. Те се привличат от цъфтящи растения с жълт и оранжев цвят.
Градинският чай ще защити морковите от вредители. Между храстите на ягодовите култури е полезно да се засади пелин и вратига. Картофите ще спасят от телен червей предшественици като фасул и грах.
Много важно е да се подържа естествен положителен баланс между количеството вредни и полезни насекоми посредством полевите и цъфтящи растения като копър, лавандула, кимион, цикория, мащерка, пелин, вратига, тагетес, невен и други.
