Без претенции да сме политически анализатори, но този път протестите срещу горивата, които постепенно се разрастват в социални поради огромните диспропорции между отделните слоеве от обществото, са на път да доведат страната до поредната политическа криза. Въпреки че ръководството на ГЕРБ отхвърли вариант за подаване на оставки от страна на кабинета, напрежението расте и това се осъзнава на всички административни нива.
На този фон в аграрния сектор това напрежение сякаш е на кантар. От една страна фермерите напълно осъзнават колко ощетен от високите цени на горивата е бизнесът в страната и в този смисъл няма как да не застане в подкрепа на протестиращите. От друга страна обаче всяко политическо сътресение в края на годината би означавало за сектора блокаж в цялата система. Точно когато предстоят основните плащания в земеделието, евентуалното сваляне на кабинета и назначаване на служебно правителство би създало поредният батак, защото вече от опит знаем при всеки служебен кабинет администрацията става абсолютно безполезна за бизнеса.
Всички се надяваха в края на годината фонд „Земеделие“ да се раздвижи с одобрението на селската програма, с откриването на някои схеми, очаквани повече от две години. Всичко това обаче ще бъде под заплаха в случай, че този кабинет катастрофира.
Въпросът е дали земеделският бранш трябва да допусне компромис и да застане на страната на управляващите, които неведнъж се провалиха с бездействието си, допускайки корупционните схеми при обществените поръчки да се вихрят с пълна сила. В резултат на това нито сивият сектор беше премахнат, както настояваше реално работещият бизнес, нито бяха запушени онези слаби звена по веригата с изкупуването на селскостопанската продукция, които позволяват прекупвачите в търговията да печелят за сметка на земеделските производители.
Здраво стъпили на земята, фермерите очевидно ще трябва да запазят още малко търпение, защото без наличие на политическа алтернатива никое ново управление не би могло да постигне онези очаквани от българина политики, които да се базират само на икономическата логика. Защото на този етап във всяка една обществена и икономическа сфера сме толкова далеч от демократичното управление, че наистина само революция би могла да сложи ново начало на надеждите.
