В седмицата, когато Съветът на Европейския съюз официално подписа документите за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари догодина, фанфарите около това безспорно историческо за страната ни събитие, бяха доста заглушени от арести, проведени срещу кметове от опозицията. Опитните играчи на терена очевидно бяха спретнали поредната драматургия срещу опозицията, представителите на която си мислеха, че ще успеят при обсъжданията на общинските бюджети да сложат преграда срещу досегашните задкулисни схеми за разпределяне на държавни и общински средства в големите градове. Без обществото да разчита на така необходимите средства за болници, училища, детски градини или социални придобивки.
В театралните постановки за арестите потъна не само голямата новина за еврото, подобна участ имаше и четвъртият провален вот на опозицията срещу управляващите, където пък така наречените избраници на народа правят всичко възможно да се хулят едни други, вместо да творят и приемат закони.
Казано накратко – за активната част от обществото, какъвто е бизнесът, и втората седмица на юли не се различаваше особено от предишните. От май досега мениджърите получаваха само „розови“ статистика за нивата на инфлация, за цените на стоките от първа необходимост и др., сякаш бизнесът не чете класациите, в които страната ни редовно държи последните места. Финансистите с опит, чиито анализи се базират на точни изчисления, все пак успяха да опровергаят приказните измишльотини, с които ни заливат онези, които не виждат проблеми нито в енергетиката, нито в здравеопазването, нито земеделието или другите области. Може би затова повече от една година, откакто управляват, нито законодателната, нито изпълнителната власт предприемат полезни ходове,така че икономиката ни да дръпне напред.
Колкото до ситуацията в земеделието, и там картината изчерпа розовите си нюанси. След унищожително високи температури в страната от последните 2 седмици бизнес общността е на предела на досегашния си оптимизъм. Преди жътвата на ечемика, пшеницата и рапицата отчасти имаше надежди, но климатът обърка сметките на бизнеса, след като добивите паднаха под миналогодишните, а цените – за пореден път са далеч под себестойността на производството им. В същото време загубите от пролетните култури ще са огромни, защото и при слънчогледа, и при царевицата, в периода на опрашване жегите бяха непоносими и растенията изпаднаха в пълен стрес.
Стресът очевидно се пренася и върху хората, отчаяни за бъдещето на селското стопанство, което вече трета година понася тежки икономически загуби от последиците на войната в Украйна – ниски цени, конкурентен внос на безмитни стоки от черноморската държава и екологични изисквания, които нямат аналог на друг континент освен нашия.
Като добавим и бъдещия бюджет за селскостопанската политика, който ще се обсъжда следващата седмица, картинката не изглежда като да е слънчева. Горещите емоции за фермерите ще продължат и заради политиките на европейските институции. Защото в средата на най-голещия месец от годината – юли, ще се обсъжда с колко да се намали бюджетът за Общата селскостопанска политика (ОСП), за да има пари за въоръжаване.
Към този момент политиците се опитват да чуят думата на фермерите, но реалностите са други – оръжейната индустрия ще гълта идните години милиарди евро. И, колкото на някой да му се иска да защитава европейското селско стопанство, а заедно с него и умиращото българско земеделие, нужни са чудеса това да се случи.
На този фон, очакваме протестите на европейските фермери, които на 16 юли в Брюксел преминат с протестен поход пред централата на Европейската комисия, организирани от конфедерацията на земеделските асоциации „Копа и Коджека“. За разлика от есента на 2024 година обаче те не изглежда да са толкова масови. Може би защото отдавна са осъзнали, че и тук световното задкулисие дипли дипломатически мрежи, не в полза на реалния бизнес.
