Преди 30 години хаосът в животновъдството в Ирландия твърде много е наподобявал днешното състояние на българското фермерство, при което нито бизнесът е имал хоризонти за развитие, нито държавата е осигурявала необходимите стимули за сектора. Следва коренна промяна в аграрната политика, която за три десетилетия извежда Ирландия в челните позиции при износа на говеждо месо и живи животни в Европа и света. И още нещо, за това време фермерите се научават да извличат максимална полза от най-печелившия актив в селското стопанство - земята, като в същото време инвестират в селекция и подобряване на породите.
Ефектът от така прилаганата развъдна дейност не закъснява и днес млекодайните и месодайни крави в ирландските ферми отбелязват висока продължителност на живот между 10 и 17 години. За сравнение, в българските обори млекодайните говеда живеят максимум 3-4 години, а за месодайни породи и дума не може да става, защото това животновъдство отдавна умря. С изключение може би на някои ентусиасти, които тук-таме отглеждат подобни стада, но за българския пазар те не са определящи, защото хотели и ресторанти разчитат основно на вносно говеждо месо.
Защо подхващаме темата за Ирландия?
За да видим дали този модел е приложим в България, както ни уверяват самите ирландци. Припомняйки, че територията на България (111 хил. кв. км). е два пъти по-голяма от тази на Ирландия (50 хил. кв. км), чуждите експерти са убедени, че условията за развитие на месодайното животновъдство у нас са изключително добри. Необходимо условие за печеливш бизнес обаче е стопаните да започнат да се сдружават. И заедно с насърченията за селективната дейност браншът да получи алтернатива за развитие.
Първата крачка в помощ на селекцията е направена по линия на обвързаната подкрепа, която ще се прилага с директните плащания от 2015 г. За подобряване на породния състав на стадата през следващите седем години в сектора се предвижда да влязат над 18 млн.евро.
Това означава, че всички говедовъдни стопанства с над 10 елитни крави и овцевъдните стада с над 50 породисти животни ще бъдат подпомогнати. Или за една крава ще се отпуска левовата равностойност на 198 евро, а за овцете и козите – по 31 евро.
Това решение се приветства от всички в бранша, защото би дало тласък за отглеждането на животни с добри търговски качества. Въпросът е дали европейската подкрепа ще се приложи ефективно, за да може след 7 години и българската администрация да се похвали с успехи за бизнеса.
Фермерите трябва да знаят, че тези пари няма да се дават за храна на животните, а само за поддържане на породния състав и за обучение на земеделските производители. Защото без добра бизнес стратегия и контрол върху пазара субсидиите биха потънали, без да донесат очаквания ефект, коментират експерти.
В Европа селекционната дейности се извършва от развъдните и животновъдни асоциации, затова е важно тази практика да се прилага и в България. Необходимо условие обаче е администрацията да осигури и стриктен контрол на сивия сектор, за да има равнопоставеност между фермерите. Нещо, което на този етап е непостижимо, смятат експерти. За разлика от Ирландия, където регистрацията на животните се води от достъпен електронен регистър, където всеки би могъл да направи светкавична проверка за собствеността на дадено животно, в България действа законът на джунглата. По ливадите свободно пашуват стада от 200 животни без ушни марки, които не се водят в ничии регистри, но чиято продукция сводобно се изкупува с фалшиви документи. И този черен пазар съществува не без участието на частни или държавни ветеринари.
В Ирландия тези проблеми отдавна са решени, защото администрацията е узряла, че без ясно изразени защитни правила бизнесът не би се развивал. Ако там случайно бъде открито изгубено теле, регионалният ветеринар за минтути би открил собственика чрез мобилния си телефон, само по ушната марка на животното.
При добро желание това би могло да се приложи и в България. Въпросът е новото ръководство на агенцията по храните да сложи ред в списъците с животни, които сега по никакъв начин не отразяват реалното състояние на отглежданите в страната животни. Второто условие е да се блокира пазарът с вторично продаване на ушни марки, който създава условия за безнаказаност и липса на всякакъв контрол.
Трите ключа за успех – животни, земя, пазар
Ако хипотетично решим, че се намери държавническа воля за решаване на тези проблеми, идеята за създаване на европейски тип стопанства в страната би звучала доста реалистично. Това обаче няма да стане за година-две, защото е нужна последователност и бизнес стратегия, която всеки животновъд трябва стриктно да изпълнява.
И да разполага с трите ключа на успеха – покупка на добри породи животни, достатъчно земя за отглеждане на фуражите и не на последно място – откриване на точния пазар, където тези животни ще бъдат реализирани.
Защото ако днес Ирландия продава в Италия по 80 хиляди телета годишно, трябва да се знае, че бизнесът предварително е проучвал този пазар, за да осигури търсените от италианските потребители породи, търсени и от самите търговци.
Ирландският опит дава още един жокер за българските фермери и той е, че ако днес купите 200 породисти животни, тази инвестиция ще ви се възвърне най-рано след пет години. Като успоредно с това се спазват железни правила за отглеждане на стадата. Както и да се подберат онези породи, чието отглеждане ще бъде най-евтино, но и ефективно, ако разполагате с достатъчно ливади и пасища, за да осигурите грубия фураж, предпочитан от някои от кръстосаните породи.
Въпросът със собствеността на земята неслучайно е поставен на първо място. Според стандартите при стадо от 100 говеда трябва да разполагате минимум с хиляда декара земя, така че на 1 животно да се пада по 10 декара.
Значителни са разходите и за оборудването на фермите с необходимите доилни апарати, хладилни вани и техника. Най-лесно би се преминало от млекодайно към месодайно животновъдство, защото според експерти не се налагат излишни разходи, а в същото време отглеждано на месодайните породи е по-лесно.
Остава да се насочите към правилните породи, но това зависи от пазара, където искате да изнасяте, защото реализацията на вашата продукция е третият важен елемент на бизнеса. В този случай се доверете на търговците и се посъветвайте какъв тип месо се харесва от потребителите примерно в Турция или Италия – дали сухо с малък холестерол или по-сочно. Консултантите лесно биха ви ориентирали, всичко останало е в ръцете на предприемчивите.
