По всичко личи, че производството на плодове и зеленчуци е на отмиране, но с предлаганите нови осигурителни ставки в земеделието за следващата година дребните фермери или изцяло ще се откажат от бизнеса, или ще минат в сенчестия сектор. Така изпълнителният директор на Съюза на градинарите в България Мариана Милтенова коментира пред БНР новите предложения на финансовото министерство за бюджета на Националния осигурителен институт, според които от 2019 г. праговете за осигуряване в земеделието трябва да се вдигнат от 350 на 560 лв.
Всички управленци са изтъквали как земеделските стопаните трябва да приравнят осигуритгелните си вноски с тези на самоосигуряващите се, но спецификата на земеделието е твърде различна от останалите професии, доходите са непостоянни и затова още през 2017 г. агробизнесът имаше предложение да се въведат диференцирани ставки за малки, средни и големи стопанства. „Тогава само един депутат подкрепи това предложение, което означава, че държавната стратегия по отношение на работещите в земеделието среща отпор при прокарване на политиките“, коментира и председателят на синдикалната организация на работещите в селското стопанство към КНСБ Светла Василева.
Според Милтенова държавата само декларира колко ниски данъци прилага спрямо останалите европейски държави, но в същото време не се отчитат неданъчните налози като осигурителните прагове например, които се сериозно бреме за сектора.
Според Милтенова, ако праговете се покачат на 560 лева, много стопани ще престанат да се осигуряват. Или ще продължат да бягат от страната, търсейки препитание в земеделието на западноевропейските държави.
Данните на КНСБ и сега показват изключително ниска регистрация от страна на земеделските производителите. По данни на НСИ заетите в земеделието са около 500 хиляди души, припомни Василева. Проблемът според нея е, че в Националната агенция по приходите данъчни декларации за доходи подават едва 46 хиляди души, което на фона на регистрираните земеделци е унизително малко. Още по-необяснимо е, че от тези 46 хиляди едва 23 хиляди се осигуряват само за пенсия, останалите дават пари и за останалите трудови рискове като безработица и др. На фона на този половин милион души, работещи в селското стопанство, да имаш шепа хора, които си плащат осигуровките, и да не провеждаш никакви политики за промяна на статуквото, това говори за липса на всякаква политика за задържане на заетите в този сектор.
Според синдикалистите парламентът едва ли ще одобри новите осигурителни прагове, тъй като те са нереални в днешни условия. Въпросът ни е защо не се работи върху бързо въвеждане на различни ставки за големите, малките и семейните стопанства, което би извело на светло хиляди хора от сектора. Очевидно е, че от сегашната ситуация нямат полза нито земеделските производители, нито държавата.
