Маточината, наричана още лимонче е многогодишно тревисто растение. Диворастящата маточина се среща саморасла или полудива из горите, храсталаците, покрай оградите и по градините из цялата страна. Маточината се използва като подправка, която благодарение на приятния си ментово-лимонен вкус се употребява при ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици. От нея се приготвя много приятен ароматен чай. Подобрява апетита и нормализира храносмилането. Маточината е и лечебна билка наложени с пресни листа раните зарастват по-бързо. С настойка от нея се лекува главоболие, простуда, неврози. Тя е отлично медоносно растение.
Маточината е топлолюбиво растение. Не е взискателна към светлината затова може да расте и на сянка. Тя е придирчива към хранителните вещества в почвата. Най-подходящи за отглеждането и са рохкавите песъчливо-глинести с добър воден режим, но не понася преовлажняването. На богати почви и при обилно торене реагира много добре с увеличаване на добива на листа, които съдържат етерично масло, витамин С, дъбилни вещества, смоли.
Понеже семената й никнат бавно, не е подходяща за директна сеитба. По-добре е да се засее разсад на открити лехи при норма 3-4 грама семе за квадратен метър. Разсадът е готов, когато растенията достигнат 10-12 см. Разсажда се през май при разстояние 60 см между редовете и 30 см в реда. Тя може да се размножава и вегетативно, като старите коренища се разделят на части, които се засаждат през октомври.
Поради образуване на голяма надземна маса маточината извлича много хранителни вещества от почвата. Това налага ежегодното й наторяване. При пролетната обработка се внасят 2 кг/100 кв.м амониева селитра, а през есента с обработката по 5 кг суперфосфат.
Листата се берат 2-3 пъти през вегетацията преди цъфтеж. Най-подходящо време за брането им е сутрин след като се вдигне росата. Отрязаните стъбла се сушат на тънък пласт на сянка.
