Христо Миленков, председател на Държавната комисия по тържищата и борсите пред в.”Земеделски пазар”:

25-01-2006 г.- Господин Миленков, когато се прие Законът за борсите и тържищата се твърдеше, че това е един съвременен законодателен акт. В какво състояние се намират днес пазарите, основно за плодове и зеленчуци, още повече, че ръководената от вас комисия е оторизирана да осъществява контрол върху тях? - Това беше един от първите закони, които бяха приети и които пряко кореспондираха със създаващата се у нас пазарна среда. Целта, която беше поставена, бе да се постигне някакъв сихрон в дейността на пазарите на едро в страната и на стоковите борси, които пак по същото време започнаха да се създават. Това трябваше да доведе до равнопоставеност на търговските субекти на пазара и да гарантира тяхната сигурност. В общи линии всичко това бе постигнато през изминалия период на действие на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Над 90 процента от ангажиментите на комисията са свързани с работата на тържищата. И това обстоятелство до голяма степен е обяснимо – в България действат над 70 лицензирани тържища, един твърде голям брой за една не толкова голяма страна, каквато е нашата. За сравнение ще спомена само, че в Германия те са само 4, а в целия Европейски съюз около петдесетина. - Обикновено тържища се изграждат там, където има съсредоточени големи групи от консуматори и тяхната задача е да развиват търговия на едро, за да снабдяват магазинната мрежа. При това свито потребление, като че ли не е особено резонно да се организират толкова много тържища у нас? - Пред тържищата стои една отговорна и нелека задача и тя е свързана с организирането на търговията на едро. Действително тържищата представляват дистрибуционни центрове А те имат е една много важна роля – това е да се организира добре търговията на едро. Те действително играят ролята на дистрибуционни центрове за развитие след това на търговията на дребно. - Но интересите на потребителите така или иначе съвсем не се бранят винаги от твърде агресивните понякога търговци и това може да се види на всеки един пазар. - Точно така е, само че проблемът е в недостатъчното спазване на изискванията на Закона за храните от страна на търговците. Контролът обаче трябва да започне от тържищата, там трябва да се съсредоточат усилията на редица структури, сред които е и нашата. Ние имаме обаче само 8 инспектора, което е крайно недостатътъчно за една по-ефективна контролна дейност. Потребителите се нуждаят от сигурност, когато отидат на пазара, сигурност затова, че няма да попаднат на стоки с лошо качество, опасни за здравето им. За жалост сивата икономика продължава, макар и вече с по-малка сила, да действа по българските пазари и да събужда съмнение за качеството на плодовете и зеленчуците и за цените, на които те се предлагат. Ние например следим цените на тържищата – не е резонно един килограм портокали например да излезе от тържището на цена 80 или 90 стотинки, а на пазара да се продава на двойно по-висока цена. Тази ценова вахканалия я няма никъде по света, съществуват утвърдени надценки, които се спазват от всички търговци. В крайна сметка всичко това се прави, за да се подкрепят и предпазят съвестните и лоялни производители, които понякога изпитват доста неудобства на пазара. - Подготвя се ремонт на Закона за борсите и тържищата с оглед разширяване обсега на неговата дейност. Какво по-точно се има предвид? - Поправките, които предлагаме да бъдат направени в закона, целят разширяване обхвата на дейността му, като в него се включат и пазарите на производителите. Аз съм твърд привърженик на това, защото, ако положението се запази такова, каквото е сега, дребните и средните производители ще изпитат много неудобства и неимоверни трудности след влизането ни в Европейския съюз. Дали това ще стане през 2007 или 2008 година не е от особено значение. Трябва да се знае, че пазарите на тези производители се изграждат, утвърждават и контролират най-трудно, изисква се време, търпение и създаване на навици. А това не е никак лека работа. Ще стане така, че дребните и средните производители няма да могат изобщо да стигнат до пазара. Те нямат да имат достатъчно финансов ресурс и нужния опит да създадат организация, за да могат да сертифицират продукцията си. Пазарите на производителите ще бъдат нещо ново за нас, те трябва да са добре организирани и големи, за да могат да обединят усилията на множеството по-малки и средни производители, На тези пазари няма да може да се появи продукция без етикет, впрочем такива са изискванията на Европейския съюз и ние трябва да ги приемем. Етикетът на дадена стока е гаранцията за неговото качество, той дава информация за производителя, за съответния гаранционен срок, за района, в който е произведен продукта. - Какви са практическите резултати от вашите проверки през миналата година? - През миналата година са извършени около 580 проверки в цялата страна, съставени са 180 акта, като 60 процента от тях са за продажба на стоки без сертификати за безопасност. Не е тайна, че след влизането ни в Евросъюза контролът върху хранителните стоки, които се появяват на пазара, ще се засили изключително много. - Има ли отстранени търговци от пазарите, от тържищата, от борсите? - Ние не можем да отстраним никой от пазара, защото в крайна сметка всеки има право на свободен избор на занятие. Нещо повече – с промените в закона искаме да се премахне регистрационният режим и да се въведе лицензионен. Но санкциите ни са твърде солени, като достигат до 12 500 лева. Така че тези, които нарушават правилата биват доста сериозно глобявани. Другото, което правят нашите хора, е да отстранят фунциониращи пазари, които не са регистрирани съобразно закона и които нямат лиценз за подобна дейност. През миналата година ВАС прекрати дейността на 6 такива пазари. Това бяха пазари, които функционираха като нелегални тържища, а не бяха пригодени за такава дейност. Очаква се през тази година съдът да отнеме на други 6 нелегално действащи тържища правото да развиват търговска дейност. - Сега нека кажем нещо и за останалите 10 процента от вашата дейност – стоковите борси. - В момента стоковите борси в страната са три: София, Пловдив и Русе. За една малка държава, каквато е България, три стокови борси са й свръхмного. - Но се носят слухове, че ще се създаде още една – в Добрич. - Е, чуват се такива приказки, но в крайна сметка и това може да стане, във всеки град с по-развито земеделие да се създаде и стокова борса. Стоковите борси, независимо колко ще са, трябва да дадат облика на този вид пазари в една пазарна икономика. Затова по програмите на САПАРД са отпуснати 50 млн.евро, които трябва да бъдат похарчени за развитие на пазарната инфраструктура и развитие на тържищата. Нашата задача сега е да помогнем на хората да създадат тези пазари, за да се чувстват по-спокойни като производители. - Какъв процент от зърното, което се произвежда в страната, преминава през стоковите борси? - Никъде по света няма такава практика цялото произведено зърно да минава през борсите. В най-развитите пазари, в това число и в САЩ, стоковите борси извършват между 8 и 10 процента от продажбите. В двете големи борси в САЩ – в Чикаго и Минеаполис, няма сделки с незабавна доставка на зърно, там не се купува зърно, там се котират цени. На тези борси вече се говори за цени не само за 2006, но и за 2007, че и за 2008 година. Смисълът на борсата е да дава индикация как и в какви граници се движи цената между купува и продава. Дори и една партида зърно да се изтъргува на седмица, това дава достатъчна информация за цените. През Будапещенската борса например, минава около 5-6 процента от зърното на страната, но 90 на сто от цялото производство се търгува по борсови цени. Ако вземем за пример Софийска стокова борса, през миналата година са били изтъргувани около 130 000 тона зърно. При производство от близо 3,5 млн.тона, това прави около 5 – 5 и нещо процента. Значи целта на борсата не е да продава зърно, а да дава информация за цените на зърното. Така че едно количество от 100-150 хил.тона е предостатъчно да представлява оборота на борсата. В това отношение 5 процента е един добър показател. Но аз съм убеден, че поне 90 процента от зърното се търгува на тези цени, на борсовите. На будапещенската борса много рядко има сключени сделки, докато Букурешката борса е доста по-голяма по отношение на сключени сделки – за 2004 година техният оборот е 2,5 млрд. долара. За 2005 г. още нямам данните, но те няма да са кой знае колко по-различни от предходната година. Така че като обем вероятно борсата в Букурещ е по-голяма, но Будапещенската борса има по-голям авторитет, има по-голяма репутация и е по-утвърдена. Нас ни интересуват цените в Будапеща, въпреки, че техните обороти са твърде ниски. Гледам бюлетините от началото на тази година и откривам, че сключените сделки са малко и то основно за царевица и по-малко за слънчоглед. Но цени има за всички земеделски култури, които фигурират в номенклатурния списък. Интервюто взе Симеон ДАНЕВСКИ