Красивата вратига е позната още на нашите баби. Сега за жалост това обичано цвете е изместено от много други видове, които навлизат като модерни растения. Но всяко от тях трябва да има своето място. Вратигата не бива да излиза от градинката на българката. Една народна мъдрост гласи, че вратигата, засадена в двора, очарова членовете на семейството и затова те все се въртят около домашното огнище. Това е дало повод за името й. Смята се още, че това цвете предпазва от уроки.
Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество листа, които са двойно перести, с продълговати, леко назъбени съставни листенца. През лятото върховете на растенията засияват от златистожълтите съцветия, наподобяващи щитчета.
Вратигата не е взискателна към условията на отглеждане. Доказателство за това е и фактът, че се среща навсякъде в страната, покрай водоеми, пътища или горски поляни. Тя обаче не може да понася застояваща се край корените вода. Желателно е да се засажда в края на някоя леха или край постройка, там където не се окопава често и няма да пречи.
Растенията се размножават лесно, като се раздели коренището на няколко туфички с по три-четири връхчета. Най-подходящият срок е през пролетта, но успешно се прихващат и през есента. Разстоянията на засаждане да са поне 60 х 60 см. За един двор са достатъчни едно-две растения.
Лечебни свойства
Листата и цветовете на вратигата издават силен, подобен на камфор аромат. Той се дължи на съдържащото се в тях около 1,5 % етерично масло. Освен това те съдържат и горчивото вещество та-нацетин. Благодарение на тези съставки има антисептично действие. В много малки дози вратигата може да се прилага при заболяване на храносмилателната система. В българската народна медицина вратигата се прилага широк спектър. Под формата на запарка се препоръчва при нервни смущения, главоболие, при спазми в стомаха и при камъни в бъбреците.
