Градинарите много често недооценяват ролята на тагетиса (турта), смятайки го само за ярка декорация сред зеленчуковите култури. Той наистина е много слънчево цвете, което цъфти от май до ноември и грее в лимонени, златисти, оранжеви, наситено червени или пъстри цветове, а откъснатите стръкове са дълготрайни във вазата.
В декоративен вариант тагетисът може да бъде много кичест и с едри цветове, но за сметка на красотата си губи голяма част от спектъра на своите аромати, които го превръщат в нещо повече от обикновено цвете. Това е важно да знаем, когато избираме сред разнообразието от сортове.
Тагетисът може да се нарече екологичен санитар на градината, защото поддържа здравето на почвата чрез секретите, които отделя в нея, а силният му аромат отблъсква много вредители. Той е ценен и заради своята непретенциозност.
Тагетисът намалява риска от появата на белокрилки и въшки по доматите, които са способни да унищожат надземните части на растенията в ранна възраст само за 2-3 седмици.
Краставиците също се чувстват по-комфортно в близост до тагетиси. Ароматът им обърква сериозно паякообразните акари и въшките, които обичат да се заселват на по-младите листа на растенията.
Картофите също се възползват от близостта си с тагетисите. Те отблъскват колорадския бръмбар, намалявайки количеството ларви, които опустошават надземните части на растенията.
Засаждането на тагетиси сред зелевите култури е изключително полезно, тъй като силният им аромат дезориентира и прогонва някои вредители – зелевата пеперуда (нощенка), зелевата муха, белокрилката и листните въшки. Те могат да опустошат реколтата за кратко време, оставяйки само жилките на листата.
Засаждането на тагетиси близо до морковите (между редовете или около лехите) е отлична практика за биологична защита. Силният им аромат прогонва мравките и молците, а фитонцидите, които отделят действат като дезинфектант, предпазвайки кореноплодите от нематоди.
Лукът получава допълнителна защита срещу луковата муха. Цветовете създават ароматна бариера, която дезориентира и отклонява вредителите.
Ягодите също могат да се възползват от биологичната защита на туртата, която се засажда между редовете. Тя е отличен антибиотик за почвата, репелент за нематодите и листните въшки. Ако се засади по края на лехите, може да се превърне в красив цветен бордюр, в „ограда“ или ароматна бариера и капан за охлювите, които много обичат сочните плодове. Охлювите обичат не по-малко цветовете и листата на тагетисите. Събират се на групи върху тях да чревоугодничат. Така цветята се превръщат в защитна рамка за ягодите и капан за охлювите.
Благоприятният фект от действието на тагетисите е не само върху надземните части на растенията, но и върху почвените вредители, което се дължи на веществата, които отделят корените им.
Това е особено важно за участъци, на които се отглеждат продължително време едни и същи култури – почвата се изтощава, а вредителите се натрупват. Тагетисите възстановяват баланса и намаляват натиска от патогени. Това ги прави и много ценни за отглеждане в условията на сеитбообращение.
Тези цветя са непретенциозни и растат практически на всякакъв тип почва, не се нуждаят от сложни грижи, лесно се справят с горещините. Ако ги засеем по-рано, защитата ще бъде по-устойчива, а декоративният ефект – по-силно изразен.
