Част от градинарите садят чесъна от есента и твърдят, че така реколтата е по-богата. Не всички обаче имат тази възможност, а и презимуването може да се окаже рисково при много силни студове, които са в състояние да погубят семенния материал. При това засетият през пролетта чесън има и още едно предимство – по-издръжлив е за съхранение и трудно прораства дори при държането му в апартамента. Ето обаче няколко неща, с които е добре да се съобразим при отглеждането му.
Кореновата система на чесъна не прониква особено дълбоко в земята, така че е желателно да се сади на леки почви с неутрална киселинна реакция. Най-добрите предшественици за него са бобовите и тиквените култури. Сади се рано, на практика веднага след размразяването на почвата.
Почвата на мястото за засаждане на чесъна е необходимо да се подготви от есента, но ако не сме успели, ще трябва да положим малко повече усилия. При прекопаването на квадратен метър леха се влагат по 40-60 грама комплексни (комбинирани) торове и 4-6 килограма прегорял оборски тор или компост. Ако правим подхранването напролет, след пробиването на растенията е нужно да вложим и по 15-25 грама амониева селитра на квадратен метър, като я съчетаем с поливане. Около месец по-късно е желателно да полеем чесъна с разтвор на говежда тор, а при формирането на 4-5 същински листа (етапът на формиране на луковицата) отново да подхраним с комплексни минерални торове (кибритена кутийка на квадратен метър).
Отглеждането на чесъна не е кой знае колко сложно и изисква редовно разрохкване на почвата след поливане и дъжд, както и добро плевене. Поддържането на почвата влажна обаче е от изключително значение, тъй като изсъхването й дори за кратко, особено в началото на развитието, води до формирането само на една скилидка, а това намалява значително реколтата.
